Важно
Отглеждането на внуците ми не влиза в моите планове за прекарване на свободното ми време.
Животът едва започва на 40, а на 50 вече ставаш баба.
Очевидно няма да ме оставят да живея спокойно като пенсионерка. По някаква причина в обществото е прието бабата да се грижи за внуците и да се наслаждава на това занимание. Ами ако не съм от тези баби? Ами, ако искам да се наслаждавам на живота си?
На 57 години съм. Майка съм на 3 пораснали деца и се гордея с тях. Най-големият син е женен и има малко дете. Средният вероятно ще се ожени скоро. А най-малката все още учи в университета – не знам много за личния й живот.
Не мога да кажа, че нещо не ми харесва, но все повече се смущавам, когато големият син редовно се обажда с молба да взема внука за уикенда. Обичам внука си и ще направя всичко за него. Но много добре знам, че го оставят при мен, за да се отпуснат и да се разходят с приятели.
Самите те многократно са споделяли, че им липсва чувство за свобода и забавление. Че са все още млади и трябва да се възползват от всеки момент.
Аз също искам да изляза с приятелите си на кафе, на танци или йога.
Съвсем наскоро по-малкият син дойде при мен и ми съобщи добрата новина, че със съпругата му очакват бебе и че ще има с какво да се занимавам.
Разбира се, бях радостна и поздравих сина си. Но кой му каза, че нямам какво да правя? Отгледала съм 3 деца и искам да си почивам. Ако и дъщеря ми съобщи подобна новина, ще избягам някъде.
Не знам как да кажа на децата, че всъщност не искам да бъда бавачка на децата им. Неудобно ми е, защото бабите много често се радват да помагат в отглеждането на внуците си.
Не е моя отговорността за отглеждането на децата им. Може би не бих реагирала толкова бурно, ако децата първо бяха попитали дали съм готова да седя с внуците си, а не да ме поставят пред свършен факт
Отстрани може да изглежда, че съм егоистка. Но това не е така. Егоизъм ли е да искам да прекарам спокойно старините си?
Вижте всички последни статии от Vazhno.BG
