От мене да знаеш, бабе, никой на тоя свят не е по-голям от хляба. Никой:

ХЛЯБ

От мене да знаеш, бабе, никой на тоя свят не е по-голям от хляба. Никой! Затуй хлябът обърнат на обратно не оставяй. На земята никога да не бъде, даже ако е в торбата с покупките. Сичко друго в краката си можеш да оставиш… грижите, неволите, дамската си чанта даже на пода можеш да оставиш, ама хляба никога.

Виж го моя къде е оставен – над хладилника! Най-високо да е в къщата.

Повече хляб отколкото ти трябва не купувай, че да не хвърляш после. Най ми е грехота, когато хляб се изхвърля. Вярвай, всичко тъй ми се свива щом се сетя като бях дете как не достигаше. Жито няма! Брашно няма! Не можеш да омесиш… помня как децата не се радвахме на шоколади, а на бялото и пухкаво като сняг брашно.

И всяка трошица събирахме, нищо се не хвърляше… Сега кофите пълни, а душите празни! Хубаво е, полезно е малко гладен да поседиш. Да го научиш и имането и нямането.

Айде да си разточим сега нашето тесто. То вече си обиколи нивичката! Ама и ти много хубаво меси, я! Браво! Кога се научи?

„Кога се научих ли… та нали всяка сутрин съм те гледала, бабо… все през твойте ръце минаваше хляба та и всичко останало. Помня как казваше: „Ръце дето умеят да месят, не стареят!“

Баба до ден днешен дори корите за баница сама си меси и разточва… За хляба да не говорим. Питите й като слънца греят! И гледам ги тези нейните ръце и се чудя, колко ли хляб е минал през тях, гледам и си мисля… Колко ли хляб още има да изям…