Осиновихме дете, защото не можехме да имаме деца. Така започва разказът ми:

Осиновихме дете, защото не можехме да имаме деца. Така започва разказът ми. Една есенна вечер, преди няколко години, отидох да изхвърля боклука. Но когато отворих капака на контейнера, най-отгоре видях една картонена кутия, а вътре нещо шаваше. Първото, което си помислих, че най-вероятно това са за бездомни котки, които си търсят нещо за храна. Стана ми мъчно, затова реших да отворя кутията и ако вътре имаше изоставена животинка, да я прибера у дома. Но каква беше изненадата ми, когато вместо куче или коте, видях, че в нея лежи … дете!

Чисто голо, новородено бебе. Момче. Шокирана от внезапната находка, сърцето ми буквално спря да бие. Незабавно се обадих на полицията и бърза помощ. В болницата лекарите установиха, че бебето е родено преди броени часове и му е оставало много малко да замръзне от студ. Шокирана се прибрах у дома. Все още не можех да се съвзема от преживения ужас. Когато съпругът ми се прибра от работа, веднага му разказах за инцидента.

Цяла нощ не мигнах. Малкото момченце не ми излизаше от ума. Кой изрод бе захвърлил толкова безмилостно в кофа за боклук едно невинно същество, поело току- що първите си глътки въздух на този свят? Погледнах към съпруга ми и видях, че той също не спеше. Дани просто лежеше и мълчаливо гледаше през прозореца. На нощната светлина лицето му изглеждаше тъжно и озадачено. Изведнъж той се обърна към мен и тихо ме попита: “Мислиш ли за това, за което и аз?” Мълчаливо кимнах, а по лицето ми се стичаха сълзи.

Рано на другата сутрин открихме в коя болница са закарали бебето. Половин час по-късно стояхме до креватчето му и с обич наблюдавахме това нещастно дете, което съдбата никак не харесваше. Следователят, който ръководеше издирването на родителите, каза, че все още нямат никаква информация за тях. Но когато установят кои са тези безотговорни хора, със сигурност ще бъдат лишени от права над детето си.

Ние с Дани нямахме деца: имах тежки здравословни проблеми. Многобройните изследвания, скъпото лечение в най-добрите клиники – всичко беше без резултат. Думите на лекарите звучаха като присъда: “Вие не можете да станете майка”. Именно тогава решихме да осиновим дете. А ето сега какъв чудесен подарък ни беше подготвила съдбата. Щастлива случайност? Не това не беше случайност, защото случайности няма в живота. Веднага започнахме процедура по осиновяване.

Кой можеше да предположи, че бебето изоставено да умре в боклука, днес ще има любящо семейство? Биологичните му родители го обрекоха на смърт, но Бог не позволи това да се случи.

От този ден изминаха 10 години. Днес синът ни е щастлив тийнейджър и любимо наше дете. Учи успешно английски, обожава да ходи на басейн и мечтае да стане пилот на гражданската авиация.

източник