Осинових сина на любовницата на мъжа ми:

добавена преди 3 дни Оставете коментар 427 Преглеждания

Осинових сина на любовницата на мъжа ми

Осинових момчето, което любовницата на мъжа ми беше изоставила в детски дом. Така започва моя разказ. Казвам се Мария и доскоро вярвах, че сме идеалното семейство. Антон е чудесен баща и обожава двете ни дъщери. Обичам съпруга си, той мен – също, но преди няколко месеца ми направи впечатление, че не е същият човек, когото познавам. Затвори се в себе си, стана нервен и сприхав, нещо го измъчваше, но не знаех какво.

Загрижено го питах какво има, а той ядосано казваше, че има служебни проблеми. Отговорът му ме успокояваше и спирах да задавам въпроси. Може би още дълго щях да тъна в заблуда, ако не беше онова телефонно обаждане, което преобърна живота ми. Един ден мобилният ми звънна. Вдигнах, а от другата страна женски глас каза:

– Знаете ли, че мъжът ви има извънбрачно дете? Момчето се казва Ники.

Докато реагирам, непознатата затвори телефона.

Трудно ми беше да повярвам, че Антон е имал връзка с друга жена. Реших да бъда открита с него и щом се прибра от работа, го подложих на обстоен разпит. Известно време той отричаше, но след като видя, че не му вярвам, ми разказа цялата истина. Оказа се, че преди три години мъжът ми имал любовна авантюра с младо момиче.

Няколко месеца по-късно тя забременяла. Любовницата му очаквала, че след като го върже с дете, Антон ще напусне семейството си, но за нейна огромна изненада, той отказал. Вбесена от неочаквания развой на събитията, когато родила, съвсем безотговорно изоставила момчето в интернат и изчезнала от хоризонта. Понякога мъжът ми посещавал Ники и му носел подаръци и играчки.

Сочни пилешки кюфтета:

Със сълзи на очите, Антон ми сподели, че не иска извънбрачният му син да расте немил и недраг. Не можех да повярвам, че това се случва в семейството ми. Не ми беше лесно да приема изневярата му, но дълбоко в душата си изпитвах състрадание към невинното същество, останало сирак при живи родители.

След обстойно проучване, разбрах, че бившата любовница на мъжа ми се е омъжила и със съпруга си живеят в чужбина. Родила е друго дете, без да се интересува какво ще се случи с Ники. И тогава направих онова, което би направила всяка жена, съпричастна към детската мъка и болка.

Погледнах мъжа си и казах:

– Скъпи, време е да приберем сина ни у дома!.

В очите на Антон се четеше страх, неразбиране, но щом видя усмивката ми, той се разплака с глас. Месец по-късно държах Ники в обятията си. Горкото дете ме прегърна силно и каза:

– Мамо, знаех си, че ще дойдеш за мен.

Думите му разбиха сърцето ми на малки парчета. Днес всички живеем заедно и аз обичам Ники като роден син. Той е мой и аз никога няма да се откажа от него.