Обидена съм! Благодарност от децата?! Да, ама не:

Искам да споделя своята история

Здравейте, приятели! Напоследък много чета за неблагодарността на децата към родителите. Искам и аз да споделя своята болка.

Аз съм майка на двама големи синове.

Отрекох се от всичко – от професията си, от любимата си работа, от гражданка станах селянка само за да не оставя баща им, защото момчетата имат нужда от баща.

Препатих какво ли не.

Осем години без работа, без средства, работех ден за ден, за да ги възпитам и изуча.

Вярно, съпругът ми беше до мен, но той е просто един неуравновесен мъж.

Слава Богу, синовете ми пораснаха умни, взеха си хляба в ръцете и всеки пое по пътя си.

Големият вече 7 години е заврян зет. Работи много, за да издържа съпругата си, тъщата и балдъзата.

А насреща – нищо.

Снахата не иска нито брак, нито дете. Не била готова. Вечно е без работа.

Почва някъде за някой друг месец и все не й харесва. После година стои вкъщи.

Балдъзата му е студентка, а тъщата работи само на повикване.

Тази ситуация ми тежи

Докога ще ми използват детето?

Той не се оплаква, а аз не смея да кажа нищо, но ме боли. Когато дойдат на гости и донесат нещо, веднага им го плащам.

Снахата не си мръдва пръста да ми помогне, ама, като си тръгват, първа грабва чантите със зеленчуци, яйца, месо и други работи, които съм им приготвила.

Една манджа не забърква – не можела да готви като мен и нямало да ни хареса. Така е най-лесно да каже.

Съдраха се да ходят по разходки, а тъщата все с тях.

Един път не казаха: „Ела с нас!“. Тежи ми много, но мълча.

Все си казвам: „Те да са добре!“. А какво му е на сина ми, не смея да питам.

Малкият пък се загаджи с едно момиче. Току си дойде и каже: „Имаме си гостенка, сготви нещо вкусно.“ Гостенка, гостенка – всяка вечер е вкъщи!

А нито веднъж не е купил нещо, та да ми го даде да го сготвя. Взе й обаче роклята за бала и й плати куверта, защото майка й останала без работа.

Като се разболя и влезе в болница, пак той пое всички разноски. А мен, като ме вози с колата, ми иска пари за бензина.

След бала прибра гаджето си у дома.

Скришом си купуват двамата разни лакомства, а вечер сядат на масата и чакат.

Да не говорим, че една тоалетна хартия не са взели. Аз пера, аз простирам, няма кой дрехите им от простора да прибере. Някой път нарочно ги оставям, но тогава – по цяла седмица висят. Пак мълча – замърморя ли, ще стана лошата. Все едно двамата са ми на гости. Ама докога?

Няма цял живот да съм слугиня!

Тръгнаха на море, по братски, с двете коли, като баровци. Знаеха колко много искам да отида на море, но никой от тях не ме попита: „Искаш ли да дойдеш?“

Боли ме много, защото знам колко съм се лишавала от какво ли не, за да ги направя хора.

За жалост разбрах – няма благодарност от деца. Чакаш поне уважение, но понякога и то липсва!

Обидената

източник