Обичате ли пържени картофи? Консумирайки прекомерно, рискувате сериозно състояние:

Пържени картофи – мазни, пълни с вкус, любими на всички. Посягането към пърженото обаче може да се отрази зле на психичното здраве.

Изследователски екип в Ханджоу, Китай установи, че честата консумация на пържена храна , особено пържени картофи, е свързана с 12% по-висок риск от безпокойство и 7% по-висок риск от депресия в сравнение с хората, които не ядат пържена храна, съобщава CNN .

Връзката е още по-силна сред младите мъже и младите хора като цяло.

Пържената храна е известен рисков фактор за затлъстяване , високо кръвно налягане и други здравословни проблеми. Тези резултати „отварят място за дискусия относно намаляването на консумацията на пържени храни за психично здраве“, се казва в доклада, публикуван в понеделник.

Въпреки това експертите, които изучават храненето, казват, че това са предварителни резултати и че не е задължително да е ясно дали пържената храна е причина за психични проблеми или хората, страдащи от симптоми на депресия и тревожност, се обръщат към такава храна по-често поради усещането за комфорт , който осигурява .

11-годишно проучване

Проучването разглежда 140 728 души за малко повече от 11 години. След изключване на участниците, които са били диагностицирани с депресия през първите две години, бяха открити общо 8 294 случая на тревожност и 12 735 случая на депресия сред тези, които консумират пържени храни, а пържените картофи повишават риска от депресия с два процента в сравнение с пърженото бяло месо.

Проучването установи също, че младите мъже редовно консумират повече от една порция пържена храна на едно хранене.

„Човешкият компонент на това проучване може да подскаже точно какво е било предназначено: по-голямата консумация на пържени храни увеличава риска от тревожност или депресия“, каза д-р Дейвид Кац , който не е участвал в проучването.

„Тази връзка обаче може да върви и в другата посока: хората, страдащи от тревожност и депресия, се обръщат към комфортни храни по-често, отколкото здрави индивиди“, добави той.

„Ефектите на пържената храна върху здравето до голяма степен зависят от това кои храни са пържени и в каква мазнина, казва д-р Уолтър Уилет , професор по епидемиология и хранене в Харвардското училище по обществено здраве TH Chan . „Картофите са причина за безпокойство, защото могат да причинят голямо покачване на кръвната захар и хормонални реакции към тази захар. Тези скокове обаче се смекчават от мазнина за пържене.“

Предишни проучвания показват, че нездравословната храна може да влоши настроението и да подхрани психичните заболявания.

Тревожността и депресията се увеличават

Изследовател от университета Zhejiang, Yu Zhang , който е и автор на изследването, каза пред CNN, че „няма причина за паника, когато говорим за негативните последици от пържената храна“. Въпреки това, поддържането на здравословен начин на живот и консумацията на по-малко такива храни може да помогне както за психическото, така и за физическото здраве.

Изследователите подчертават, че напоследък се наблюдава увеличение на случаите на депресия и тревожност в целия свят. През 2020 г. депресията в световен мащаб се е увеличила с 27,6 процента, а тревожността с 25,6 процента. Световната здравна организация изчислява, че повече от 5 процента от възрастните по света страдат от депресия.

Чрез изследване на ефектите от консумацията на пържена храна, изследователите предполагат, че честата консумация на химикали, които обикновено се срещат в такива храни, може да има отрицателни ефекти върху психичното здраве.

Липсата на разнообразие в диетата също има отрицателен ефект върху здравето, предупреждава Кац.

„Ако е необходимо да заключим нещо, можем да кажем, че общото качество на диетата, както и изборът на здравословна храна, имат значителни последици върху всеки аспект на здравето, както психическо, така и физическо“, казва той.

Уилет казва, че има и възможност за обратна причинно-следствена връзка: хората може да променят диетата си, защото страдат от тревожност или депресия. „Тези промени в настроението са по-трудни за изследване, тъй като те не присъстват постоянно, като например диагноза инфаркт или тумор, и изследването не е проектирано по начин, който взема предвид тези предизвикателства“, каза Уилет .