Няма по-велик сценарист от истинския живот: Петгодишният ми син се оказа внук на мъжа ми:

Тази история прилича на телевизионна семейна сага. От най-измислените и абсурдни, за които все се питате, как е възможно да измислят сценаристите. Но, аз вече знам от къде – от самия живот.
Самата аз се оказах участник в подобна нелепа история и смея да твърдя, че изобщо не е трудно да се забърка човек в нещо, което изглежда невероятно, но е съвсем реална житейска драма, достойна за телевизионна сапунка.

Историята ми придоби подобен характер наскоро, когато срещнах мъж, доста по-възрастен от мен, но мил, внимателен и грижовен. Предложението за брак не закъсня, а аз приех, както той прие детето ми, родено преди пет години и за което започна да се грижи като собствен баща.

Синът ми се роди, когато бях едва на 19, след една единствена бурна нощ със симпатичен младеж на моята възраст. Запознахме се на купон, където след безпаметно напиване се озовахме в едно легло, а на сутринта всеки пое по пътя си, без да попита другия дори за името.
Месец по-късно разбрах, че съм бременна.

Не направих аборт, но и не потърсих момчето. Та, аз дори не знаех как се казва! Преживях бременността си с всичките негативни емоции на самотните бременни момичета, с отричането, с упреците, с тъгата и страха от самотното майчинство. Но не обвинявах никого освен себе си за случващото се.

За следващите пет години, сама с дете, без сигурност и надеждни възможности – просто не ми се говори, но ако ме попитате какъв съвет бих дала на момичетата, в моето положение, единственото нещо, което бих им казала е: Не допускайте това!
Когато синът ми навърши три годинки се преместих в друг град.

За да избягам от неодобрителните погледи на съседите, от упреците на родителите ми, от фалшивите усмивки на вече семейните ми приятели. На новото място си намерих работа, детето тръгна на градина и се запознах с настоящия ми съпруг. Въпреки голямата разлика във възрастта се чувствах защитена и сигурна, а към детето ми той се отнасяше като собствен баща. В деня, в който ми предложи да се оженим, предложи да го осинови.

Няколко месеца след сватбата съпругът ми каза, че е поканил сина си от предишния брак на гости, да се запознаем. Никога преди това не беше споменавал за него и за семейството си. Не си общуваха много и като цяло не бяха особено близки.
Когато младият мъж влезе в хола, се вцепених. В него разпознах младежът от онази нощ. Бащата на моя син. Заля ме гореща вълна, а после студена пот. В главата ми бушуваха хиляди мисли, въпроси, страхове. Основният беше дали ме помни, дали ще ме разпознае.

Но, явно, за разлика от мен, той едва ли помнеше, че някога е преспал с някакво момиче, някъде, в някакъв апартамент, след някакъв купон. Кой знае колко подобни истории имаше в богатото си досие на плейбой и красавец.

Синът на мъжа ми не ме позна, а в моята глава нахлуха спомени, изпълнени с най-дребни подробности от онази нощ.

Вечерта, след срещата реших, че ще разкажа на съпруга си за случката и ще му разкрия истината за това, кой е баща на сина ми. Но както казват хората, утрото е по-мъдро от вечерта, а и не знаех как бих могла да представя подобна нелепа история пред човек, който държи на мен и ме уважава като жена и майка. След дълги безсънни нощи и много колебания реших, че ще запазя тайната си само за мен, без да се опитвам да анализирам дали постъпвам правилно или не. Обичам този мъж и искам да сме щастливи заедно.
Л.И.

източник