Няма друга такава като моята свекърва: И го казвам в най-добрия смисъл на думата:

добавена преди 6 дни Оставете коментар 410 Преглеждания

Беше през май – и беше топло и разчустващо. Бях влюбена – открих мъжа на мечтите си. И си представях живота си като рай. Но се сдобих с уникална свекърва. А това може да разбие всичките ти планове.
Понякога си мисля, че свекърва ми е извънземно… Нали ви се е случвало да имате чувството, че си правят експерименти с вас? Е, аз се оказах в ролята на опитна мишка… Явно бях обект за изследване на границата ми на търпимост.

И първият експеримент беше насрочен за първата ми брачна нощ. Разбира се, че това не беше първата ми среща с моя любим в леглото, но си беше първа брачна нощ и си я представях като нещо красиво и незабравимо. Но нямах право на своя версия: моята добронамерена свекърва беше планирала нещата посвоему.

Тя беше убедена, че е настъпило времето за зачеване на нейния внук.
Вечерта ме повика на някакво събиране с приятелки, на което трябваше да пея песни, да приема благословии и шантави подаръци, които имах неблагоразумието да забравя там.
Познайте: в 11 вечерта тя звънна на вратата и прекъсна най-романтичния момент.
Съпругът ми отвори вратата и тя стовари забравените подаръци и се разтича из къщата: закачи нещо на вратата, влезе в спалнята и започна да ми обяснява каква поза трябва да заема, за да е сигурно зачеването… Мислех, че полудявам. Когато си тръгна, ние седнахме на спалнята и вперихме погледи в отсрещната стена – всеки в своето най-важно за момента петно.

Наша гурбетчийка: Тръгнах си от Англия и цял живот ще съжалявам, че не останах да бера ягоди там:

„Не мога да я позная – откак ти се появи в живота ми, тя е друг човек…“ – мъжът ми се опита да оправдае странното й поведение, но сякаш не можеше да убеди и самия себе си.
Това беше едва началото. Започна се едно ежедневно обгрижване, от което ние определено нямахме нужда: носеше обяд на мъжа ми в офиса (никога не го беше правила преди това), идваше да почиства дома ни в 6 сутринта и много държеше да се храня с точно определена храна, за да родя здраво дете. А аз съвсем не бях бременна – и все още нямах намерение да бъда. Изглежда това много я възмущаваше.

Наближаваше уикендът, в който бяхме планирали пътуване. Пак не се отървахме от нейното присъствие – тя просто се самопокани и мъжът ми не успя да й откаже. Нямам нищо против – майка му е, но все пак ние имахме право на уединение. Не и според нея: трябвало да се грижи за него. Беше започнала да изостря тона, с който разговаряше с мен – нещо ми беше набрала. И как не, щом вече беше обзавела детска стая в апартамента си…

Оказа се, че в нейните планове това беше пътуването за продължаване на рода: озовахме се в манастир с чудотворна икона, която помага на жени да заченат… От друга страна, под леглото си в хотела намерих странна торбичка с някакви треви и мъниста – оказа се магическо приспособление, което трябвало да ми осигури забременяване. Това го разбрах по-късно – тогава просто го взех за нещо забравено от предишните посетители. Когато тръгнахме по една горска пътека, вече говорехме за името на сина ни… Това започваше да се превръща в сериозен тормоз и аз не знаех как да се спася.

Този етнос никога не крещи на децата: Имат древен трик за възпитание, който е безотказен:

При същото онова пътуване моята свекърва се беше запознала с един екскурзовод, с когото се оказа, че имат общи приятели и си уговориха среща след месец. Този месец беше кошмарен, но след това…
Още след първата среща на моята свекърва с новия й познат тя като че ли се понесе из някакви мечтания и романтични настроения. Първия ден, в който изобщо не ни се обади и не се появи, си беше направо притеснителен – чудехме се дали не й се е случило нещо.

Съпругът ми беше разказвал колко тежко изживяла загубата на моя свекър, когото нямах честта да познавам. Изпаднала в депресия, по цели дни прекарвала като хипнотизирана пред изключения телевизор – с празен поглед и липса на желание за каквото и да било.

Е, беше дошъл нейният момент: тя се беше влюбила в екскурзовода. Да, за любовта няма възраст. Не можех да позная тази жена – тя се превърна в очарователния човек, за когото ми беше разказвал мъжът ми. И – няма да повярвате – два месеца по-късно обяви, че ще се омъжва. Ето това си беше новост! Точно три месеца след сватбата се яви и следващата изненада: синът ми щеше да си има брат! А междувременно и при нас (без постоянното дразнене от страна на „ПРЕзагрижената“ ми доскоро свекърва) нещата се подредиха – очаквах бебе, момиченце…
Спомням си вечерта, в която всички седнахме на масата и започна едно много емоционално надприказване.

Сега вече никой не ме караше, а не спирах да приказвам за бременността, за раждането, за имената на бебетата – на моята принцеса и на нейния чичо. Весела история се получи… Жената, която ме изкарваше извън релси, сега беше от най-близките ми хора…
Досега си мислеха, че когато стана на 40 вече ще съм направила всички важни крачки в живота си и няма да имам нито ентусиазъм, нито време за промени.

Тези 3 симптома издават, че черният дроб „умира“ тихо:

А ето че пред мен стоеше жена на 43, която сякаш едва започваше живота си… Тя беше родила мъжа ми на 18 – рано открила любовта, родителите й я подкрепили, пък и винаги е била прекрасна майка… но щастието й сякаш я беше загърбило – съпругът й си отишъл от живота рано, после синът й я „изостави“…
Тя просто е от онези жени, които сякаш са родени да бъдат майки – грижовна и всеотдайна.

А знаете ли колко е трудно да нямаш възможност да бъдеш себе си?
Явно дългият луфт в живота й я беше накарал да се хване „със зъби и нокти“ за идеята внук – и затова ни тормозеше така. Но всичко се нареди по най-добрия сценарий – такъв, какъвто само съдбата може да създаде. И тази жена наистина се оказа чудо, но в най-добрия смисъл на думата.