Нищо друго не ме интересуваше, освен да съм с него:

Не познавам човек, чието име и същност – характер, морал и пр., да са в абсолютно противоречие.

Три години имах връзка с Искрен, който се оказа най-неискреният и лъжлив мъж. Първите две бях безумно влюбена, нищо друго не ме интересуваше, освен да съм с него – в откраднати часове и на тайно място. Стигаше ми да се любим, да ми шепне в ухото нежни думи и да се чувствам единствената, която държи в плен сърцето му.

Но апетитът идва с яденето и постепенно закопнях да бъде изцяло мой – и денем, и нощем, а връзката ни да бъде узаконена с подпис.

В началото Искрен се измъкваше, вместо отговор запушваше устата ми с парещи целувки, но тъй като периодично му подхвърлях за мечтата си, един ден най-сериозно ми каза, че мисли по въпроса, но трябва да се въоръжа с търпение.

Дъщеря му тогава бе на 11, карала труден пубертет, щом станела на 16-17, да си има гадже и да разбере що е любов, щял да й обясни за нашите чувства и да се разведе.

И без това момичето усещало, че между родителите му нещата не вървят, често се карат и спят в отделни стаи.
Примирих се, по природа съм милозлив човек и не можех да допусна едно дете да страда, че баща му е напуснал дома и ги е зарязал заради любовницата си. Иначе всичко си бе наред.

С Искрен се виждахме по няколко пъти седмично, ходехме в малък хотел, където собственикът, приятел на любимия ми, ни осигуряваше спокойствие и гарантираше дискретност. Поне веднъж в месеца си уреждахме командировка в провинцията, а там се чувствахме като в романтичните филми – луксозен хотел, ресторант с жива музика, танци, бар и накрая зашеметяваща любов. Казвам го, защото Искрен бе освен много опитен любовник, но и надарен като мъж.

Само дето се оказа, че е изпечен лъжец, манипулатор и… всеотдаен съпруг.

Много пъти бях чела във вестника как съдбата си прави нелепи шеги с хората, но разбрах колко е жестоко, когато го изпитах на собствен гръб. Сестра ми, по-голяма от мен със 7 г., омъжена, с две деца, продаде малкото си жилище в жк „Люлин“ и с мъжа си купиха тристаен апартамент, в хубав квартал. По-лесно бе да уцелят шестица от тотото, отколкото да станат съседи на семейството на Искрен – на същия етаж, врата до врата.

Някой може да си помисли, че се шегувам, но това е тъжната истина. И както често се случва с новодомци, завързаха приятелство – първо със съпругата на Искрен, а после и с цялото семейство. Щях да припадна, когато ги покани на вечеря, мен също, а Искрен се направи, че не ме познава и най-хладнокръвно се представи.

Че жена му Лала, по паспорт Златка, продължаваше да е влюбена в мъжа си, бе очевидно.

Но странното бе, че и Искрен отвръщаше на чувствата й. Цялата вечер ръката му бе или на рамото, или на бедрото й. За да го прави пред очите ми, значи това му е станало навик.
На другия ден се опита да се оправдава, че го правел от кумова срама пред съседите, но му личеше, че лъже. А лошото започна оттук нататък. Сестра ми при всяка среща или разговор по телефона не пропускаше да ми говори за Лала и Искрен.

Извадила късмет да съжителства с такива прекрасни хора – вечно усмихнати и много влюбени един в друг. Лала разполагала с пари, Искрен не я ограничавал в нищо. Била много елегантна, обличала себе си, мъжа си и момичето само от бутици. Двамата пазарували всяка събота с колата, пълнели багажника догоре с храни и напитки, пред входа тя гальовно разпореждала какво да прави, той влачел торбите и закачливо се шегувал, че вечерта ще я чака да му се отплати в натура за хамалогията.

Тя от своя страна била изрядна домакиня, домът им светел от чистота, а в готвенето била ненадмината.

Искрен пък непрекъснато й правел скъпи подаръци – с повод и без повод. С две думи, били семейство мечта.
Тези приказки на сестра ми ме влудяваха, заслепяваха разума ми и започнах да се издавам на срещите ни, че съм информирана за истинската картина на брака му. Че всъщност той много държи на семейството си, а мен ползва заради младостта, красотата ми и вълнуващата интимност.

Дълго мислих, накрая реших да разговарям сериозно и му поставя ултиматум: или се развежда, или го напускам.

Той обаче ме изпревари. Вероятно е отгатнал намеренията ми, а може и да се е уплашил, че мога да си изтърва нервите пред сестра ми и да стане белята. Една сутрин ми изпрати съобщение по телефона, че скъсва с мен. Връзката ни била изконсумирана, тръпката го напуснала, чувствал се остарял, вдигал бялото знаме и се отдавал на семейството си.

Долен страхливец! Дори нямаше смелост да застане срещу мен и да ми каже всичко това в очите. Прехапах устни до кръв, преглътнах горчивите сълзи и се опитах да го забравя. Нямах бъдеще с него, щеше да продължава да ме мами, а годините ми да се трупат. Само че мръсникът си остава такъв до края на живота си.

Нямаше и 6 месеца от раздялата ни, когато на два пъти го видях с ефектна руса жена в колата. Посоката бе хотелът на приятеля му.

Значи е искал да се отърве от мен,за да не му навлека неприятности,и бързо ме е заменил с друга. Плюх си на достойнството и една вечер ги проследих. Бяха в ресторанта.. На същата маса, която се пазеше за нас.. Жестовете и влюбените им погледи означаваха, че ще прекарат нощта в стая 111.

Първата ми мисъл бе да отида до жилището му.. Да позвъня отдолу и по домофона да съобщя на жена му къде се намира неверният й съпруг. Отпраших с колата натам, но по средата на пътя отбих и се разплаках. От срам, че обидата щеше да ме тласне да извърша подлост, която никога нямаше да си го простя. Не ми пукаше за Искрен, той заслужаваше да получи презрението на съпругата и дъщеря си.

Но щях да убия Лала, сривайки измисления свят, в който тя се чувстваше щастлива.

Да отнемеш илюзията на една жена,която години наред е вярвала,че има до себе си добър, грижовен съпруг и всеотдаен баща на детето й, е равносилно на престъпление. Знам, че всичко се плаща в този живот. Може би все някой ден лъжите и изневерите на Искрен ще излязат наяве. Но нека го направи друга, да не съм аз.
Богомила