Важно
Когато бях на 21 г., се запознах с Камен. Тогава бях студентка, а той – асистент, който водеше практическите ни занятия. Нито преди това, нито години, след като се разделихме, в живота ми е имало мъж, който толкова да ме привли- ча и когото направо да обожавам.
На един от студентските купони двамата пийнахме повечко и нещата сякаш се случиха от само себе си. Станахме любовници. И това щеше да бъде прекрасно, ако Камен вече нямаше съпруга и малка дъщеря. Осъзнавах, че връзката е безперспективна, но отношенията ни продължиха близо 4 години.
Междувременно се запознах със съпруга ми – Драгомир. Известно време бяхме само приятели и постепенно станахме толкова близки, че аз му споделих за моята връзка с Камен. Драгомир прие историята спокойно, не ме упрекна, но, разбира се, не ме и насърчи да продължавам. Постепенно ми разкри, че е влюбен в мен.
Прекратих интимните си отношения с Камен, когато разбрах, че съм забременяла от него. Вместо обаче да споделя това с бащата на бебето, аз се разплаках пред Драгомир. Той ми предложи да се оженим и да отгледаме заедно детето. И аз се съгласих.
Бебето, което се роди от моята „греховна“ студентска любов, вече е 12-годишно момче. И е изключително близък със съпруга ми, когото, разбира се, смята за свой баща. Така решихме още от самото начало с Драгомир – да не казваме на детето за Камен.
Имаме и дъщеря – на 9 години. Винаги съм мислила, че Драгомир ще я предпочита пред сина ми, защото все пак тя е наистина негово дете. Но не – той се оказа чудесен човек, който е добър и като баща, и като съпруг.
Всичко сигурно щеше да е наред, ако Камен не се появи отново в живота ми, предявявайки неоснователни претенции.
Всъщност преди около година се срещнахме случайно и след толкова дълга раздяла си поговорихме като стари приятели. Но не подновихме връзката си по никакъв начин, нито се виждахме, нито си телефонирахме. Миналото ни вече не означаваше нищо за нас.
Обадих му се, когато научих, че го е сполетяла голяма трагедия. В новинарска емисия гледах репортаж за жестока катастрофа, в която са загинали няколко души, между които жена и 17-годишната й дъщеря – съпругата и детето на Камен.
Тогава му звъннах и предложих подкрепата си. И постепенно се сближихме. Дали защото той си направи сам простата сметка, или по мое подозрение наша обща позната го информира, но се усъмни, че е истинският баща на сина ми.
Зададе ми въпроса директно, а аз му заявих категорично, че детето не е от него, че е на Драгомир.
Скалъпих някаква лъжлива история, която трябваше да звучи убедително и правдоподобно. Камен обаче държи да му го докажа с медицински тест и твърди, че ако той е бащата, нямам право да го лишавам от общуването със сина му.
Аз, от друга страна, се притеснявам, че ще помрача щастието на детето си, което направо обожава този, който го е отгледал. Да не говорим, че и Драгомир най-вероятно няма да приеме добре идеята да кажем истината на момчето.
Защо трябваше да нахлува отново в живота ми…
Вижте всички последни статии от Vazhno.BG
