Намразих жестоко мама, тя така и не забеляза какво ми причиняваше брат ми:

Всеки ден от криминалните новини научаваме за жестоки изнасилвания. Най-често жертвите са малолетни деца. Експертите в един глас съветват родителите да наблюдават децата си и да не им позволяват да общуват с непознати. За съжаление, понякога педофилите могат да бъдат сред най – близките ни хора… В условие за анонимност жертвите ще разкажат за своята болка, страх и опити да се възстановят след ужаса.

„Първият път, когато ме изнасилиха, бях на тринадесет години. Изнасили ме собственият ми брат. Много се страхувах и затова не казах на родителите си. Беше страшно! При нас, ако станеш жертва на насилие, виновната си ти. Ще бъдеш обект на постоянни критики, ще се отнасят към теб, сякаш си прокажена и никой мъж няма да те пожелае за съпруга. Затова изнасилените момичета пазят тайна. След известно време успях леко да се успокоя, но морално бях мъртва. Жестокият ми брат беше споделил ужасната си постъпка със свои приятели, а по-късно, двама от тях също ме насилиха. Причакаха ме след училище и по най-долния начин, повториха примера на брат ми. Пищях, крещях, но никой не ме се притече на помощ.

От този ден спрях да ходя на училище. След двете изнасилвания в мен се зародиха толкова негативни емоции, че намразих всички хора. Ненавиждах себе си, опетненото си тяло, особено намразих майка си, която никога не забелязваше какво се случва с мен. С никой не разговарях, стоях си в стаята, слушах музика или гледах телевизия. Преживях целия ужас сама, без ничия подкрепа. Беше много тежко, но се държах!“
Зара, на 20 години

„Бях едва на осем години. Всяко лято мама ме изпращаше на село при баба и дядо, където освен мен, летуваше и по-големият ми братовчед. Въпреки че беше с девет години по-голям, Петър си играеше с мен като дете. Това лято братовчед ми пристигна на мотор, донесе ми някакви детски книжки и предложи да ме повози. Съгласих се с радост – отдавна исках да се кача на мотора, но той все отказваше, защото съм била малка. А и баба не ми позволяваше: страхуваше се да не падна. Братовчед ми ме закара в гората и ми предложи да си поиграем на една игра…. Тогава ме изнасили. Изродът не спря дотук: започна да ме насилва всеки ден. Убеждаваше ме да мълча, твърдейки, че всички ще изкарат мен виновна, а на него никой нищо няма да направи.

Този кошмар продължи цяло лято. Молих родителите си да ме приберат обратно у дома, но мама казваше, че лятото е по-добре да съм на село, отколкото в града. Ужасът свърши през септември, когато ме прибраха у дома. След това лято станах по-затворена и постоянно плачех. Плачех скришом от родителите си, защото се страхувах, че ако разберат, мама ще обвини мен за случилото се. Сега, след толкова години, имам много приятели, които ми помагат да преодолея травмата от миналото. Самата аз уча медицина. Родих дете от любимия си мъж, но след време се разделихме. Не искам да имам повече връзки в живота си. Аз съм жена с разбити нерви, която се страхува, че никога няма да може да обича пълноценно. Понякога си спомням онова ужасно лято и не спирам да плача. Времето не лекува! Обичам много малката си дъщеричка и се моля, никога да не изживее това, което аз изживях!“
Виктория, на 23 години

“ Бях на 10 години, когато се преместих да живея при баба и дядо. Не мога да си спомня кога точно дядо започна да проявява особен интерес към мен. Наблюдаваше ме, когато се къпех, показваше ми интимните си части и ми предлагаше да ги докосна. Беше ми противно и не разбирах защо постъпва така. Един ден дядо се опита да ме склони да правим секс, но се уплаши, когато му казах, че ме боли. Застави ме да се съблека гола и да опипвам тялото си. Плачех и го умолявах да ме остави на мира, но той каза, че ме подготвял за живота. Щял да го направи по-добре от всеки друг. Исках да го убия! Един ден се скрих зад шкафа, взех ножиците и му казах, че ако ме приближи, ще го наръгам. Това продължи няколко години. Веднъж, не знам как, но не се сдържах и разказах всичко на баба, а тя се разплака. Не знам дали ми повярва, но след няколко дни родителите ми се върнаха от чужбина и ме прибраха при тях. Не поискаха обяснение от дядо, не направиха скандал: явно не искаха да се шуми и хората да разберат истината.

Пожелавам на тези, които са били в същото положение, да не се изолират, да не търпят и мълчат, а задължително да споделят с родителите си, бабите, учителите си, или да сигнализират в социалните служби, и те обезателно ще им помогнат. Не се страхувайте от заплахите на изнасилвачите. Тези изроди не са силни, напротив – слаби и жалки същества са. Не се плашете, че няма да ви повярват – и всичко ще бъде наред.
Сега съм омъжена за прекрасен мъж и имаме дете на девет години. Споделих своята история с вас, за да ви кажа, че има живот и след насилието. Бъдете силни и не скланяйте глава пред педофилите!“
Настя, на 34 години

източник