Мразя съпруга си. Вече не ме бие, но го ненавиждам с цялата си душа:

Казвам се Гергана, на 35 и израснах пълен сирак. Бях едва на осем години, когато родителите ми загинаха в катастрофа. След смъртта им ме приюти сестрата на татко. Въпреки че съдбата ми не е от най-лесните, учих упорито и успях да се образовам. По време на следването си се запознах с Искрен, за когото по-късно се омъжих.

Оттогава изминаха 15 години. Днес дълбоко съжалявам, че се омъжих прибързано, защото отношенията със съпруга ми са много сложни. Искрен често ми посяга, без да се съобразява, че децата го гледат. Години наред го търпях и в един момент осъзнах, че нямам повече сила. Искам да си тръгна, няма значение, че имаме две деца и сме заедно от дълго време. Подадох молба за развод, но преди делото го съжалих и я оттеглих. Сега пак живеем под един покрив.

Мислите ли, че нещо се е променило? Не, разбира се! Мъжът ми продължава да ме унижава. Не се интересува, че околните ни наблюдават. Веднъж ме унизи пред близки роднини. От силния стрес се разболях. Отчаяна съм и през ума ми минават лоши мисли. Бях на прага да извърша немислимото, но заради децата се отказах. Не искам и те да бъдат сираци. Знам какво е да израстеш без майка и на никому не пожелавам подобна съдба.

Мразя съпруга си. Вече не ме бие, но го ненавиждам с цялата си душа.Това е скучен, дребнав и неприятен човек. Не знам как да се спася, не искам децата ми да стават свидетели на страданията ми.

източник