Моята първа любов: Нахлу отново в живота ми, няколко месеца след като се сгодих за друг

Когато се разделих с Павел – първата ми юношеска любов, бях едва на 21 години. Той замина в чужбина, за да продължи образованието си и реши, че не е добра идея да поддържаме връзка от разстояние. Приех решението му, но в същото време се чувствах съсипана от мъка, защото го обичах толкова много. В крайна сметка животът продължава и дълбоко в себе си се примирих с раздялата ни. Въпреки това никога не спрях да мисля за него и понякога си мечтаех отношенията ни да бяха се развили по различен начин. Истински вярвах, че Павел е моята сродна душа.
Нов живот с нова любов
Когато навърших 28, се влюбих в Мишо – много по-възрастен мъж, разведен, с когото се запознах в нощния бар.

През следващите пет години Мишо и аз се радвахме на прекрасна връзка. Той произхождаше от добро семейство, беше богат, успешен и изключително красив. В деня, в който станах на 33г., Мишо ми предложи брак. Без да се замисля, отговорих с „да“. Това беше един от най-вълнуващите периоди в живота ми. Двамата планирахме сватбата да е след няколко месеца и мечтаехме да създадем семейство възможно най-скоро. Толкова бяхме развълнувани, че предварително избрахме предучилище и поръчахме мебели за детската стая.

Изненадващ телефонен разговор и случайна среща
Четири месеца преди сватбата, мама ми каза, че някой си на име Павел ме е търсил у дома, но не е оставил телефонен номер.

Един уикенд пазарувах в супермаркета, когато някой ме потупа по рамото. Обърнах се и от изненада почти изпуснах кошницата си. Насреща ми стоеше Павел – моята първа любов. Щом го видях, чувствата, които мислех, че са изчезнали завинаги, се завърнаха отново с пълна сила. Толкова се зарадвах на неочакваната ни среща, че примряла от щастие се хвърлих в прегръдките му. Той бързаше, но преди това ми поиска номера на мобилния и обеща да ми се обади много скоро. Едва когато се прибрах, се сетих, че забравих да му кажа, че съм сгодена.
Никога не забравяте първата си любов
След като няколко дни по-късно Павел ми се обади, не бях на себе си от щастие.

За щастие по онова време използвах годишния си отпуск и имах възможност да се срещна с него без знанието на Мишо. Реших да не казвам нищо на годеника си, защото не мислех, че ще ме разбере. Освен това не му изневерявах. Само след три седмици тайни срещи с Павел, осъзнах, че все още съм влюбена в него. Бившият ми приятел изглежда не се интересуваше, че съм сгодена и ми каза, че никога не е спирал да ме обича и иска да бъдем отново заедно.

Мишо беше невероятен човек, но не караше сърцето ми да пее от радост. Всеки път, когато си мислех за Павел, усещах пеперуди в стомаха си, докато с годеника си не изпитвах подобни чувства. Знаех, че трябва да бъда вярна на себе си. Мишо заслужаваше жена, която да го обича с цялата си душа. Със сигурност го обичах, но не толкова, колкото той заслужаваше.

Трудна раздяла
Реших да прекратя годежа си с Мишо и да се събера с Павел. Това беше най-трудният разговор, който някога съм водила. Като за начало трябваше да обясня на Мишо кой е Павел. Извиних се за тайните срещи с бившия си и му признах, че никак няма да е честно, ако се оженим. Добавих също, че не съм очаквала той да се завърне в живота ми или да продължавам да тая толкова силни чувства към него. Дълги години любовта ми към Павел беше единствено блян – как можех да знам, че съдбата ще реши да ни събере отново?

Мишо не прие добре новините. Той оцени моята честност, но ме обвини, че съм засрамила семейството му и унищожавам живота му. За да станат още по-лоши нещата, оставаха едва няколко седмици до сватбата, затова не е изненадващо, че родителите на Мишо се изпълниха с омраза към мен. Напълно приех вината си, извиних се на всички, но знаех, че постъпвам правилно.

Изминаха осем години, откакто с Павел се оженихме. От брака си имаме две деца и честно казано, не бих могла да бъда по-щастлива. Когато най-накрая се събрахме, сякаш никога не бяхме се разделяли. И двамата искахме да прекараме остатъка от живота си заедно и отказахме да губим време, за да формализираме отношенията си. От уважение към Мишо направих малка сватба, само с шепа гости, последвана от празничен обяд в къщата на сестра ми.

Въпреки че се чувствам ужасно от случилото се с Мишо, знаех, че ако се омъжа за него, това щеше да е пълна измама. Никой от нас не би бил щастлив и нямаше начин той да ми позволи да продължа да се срещам с Павел, дори като приятели. Последвах сърцето си и не съжалявам, независимо, че по пътя си нараних много хора.

източник