Моята голяма любов, осъзната и вечна: Духом е при мен, но тялом там – при съпругата си:

Здравейте, казват че споделено щастие е двойно щастие и споделена мъка е на половин мъка, та затова реших да споделя и своя история …
Омъжих се твърде млада, бях на 17 год. не по любов просто защото закъснях за вечерният ми час и той, който беше на 24 год. ми предложи да отида в тях и да заживеем заедно.
Познавах го от две седмици и постъпката ми беше много наивна, но …но приех …и така аз, която не бях видяла нищо от живота от дете станах жена.
Той ми беше първият мъж в живота и понеже бях възпитана, че жената трябва да бъде покорна на мъжа си, да бъде любяща и грижовна така се изнизаха 23 години семеен живот.

През това време аз работех, учех и се грижех за него и за двама ни сина .
През съвместният ни живот правих компромиси много компромиси, съпруга ми по често взе да злоупотребява с алкохола и скандал след скандал без причини.
Тормоз не физически, но психиката ми я разби .Задушавах се, не издържах, вечер прибирайки се в къщи сякаш нещо ми заставаше в гърлото …
Дойде и момента в който си казах СТОП…..опомни се, помисли и за себе си и взех съдбоносното си решение събрах багажа си, взех децата си и си тръгнах…..
Минаха няколко месеца в които аз просто му бях дала шанс да се промени, но напразно, въпреки, че и до днес той твърди че ме обича, но не той обича себе си, обича грижите които полагах а него, обича властолюбието си, обича чувството си за собственост но не и мен….До тук с първият мъж в живота ми

Сега да ви разкажа за Единственият, защото казват, че не е важно дали си първият или последният, а в една връзка да си единственият мъж…..та след няколко месеца от раздялата ми със съпруга ми аз срещнах него …мъжът с главно М ….обожавам го страшно много го обичам вече ще станат почти две години от както се познаваме… но …но минахме много изпитания и съм сигурна че още много ни очакват.
Той е семеен, има една дъщеричка и е на около 250 км от мен.
А любовта ни е силна, чиста, истинска, хармонична изградена от прозрачност и уважение един към друг. Обичам го, много го обичам. Дъхат ми спира дори като си мисля за него, всяка фибра от тялото ми трепти и жадува за него ..
Но не е мой …тоест духом е при мен но тялом там при съпругата си.

Той твърди, че не е щастлив с нея, обича и жадува мен, но …. но …има много, но…..каквото и да се случи с нашата връзка той остава завинаги моето момче -любовта на живота ми – моята голяма любов, осъзната и вечна ….

източник