Моят разказ за мияча на стъкла:

Миячът на стъкла ми се стори познат. Така започва моят разказ.

В един обикновен делничен ден аз карах към работата си. Спрях на поредния светофар, където имаше солидно задръстване. Към мен се приближи мъж с четка за миене на стъкла. Аз тъкмо мислех да му махна ръка и да го отпратя, както правя винаги, когато за момент се загледах в него. И тогава го познах! Тръпки ме побиха, когато видях кой е.

Та това беше Явор, с когото 7 години бяхме в един клас. Когото аз много харесвах, защото беше различен от останалите. Имаше нестандартно мислене и интересни идеи. Само че някак си не се вписваше в обществото. Учителите никак не го харесваха, а и той не беше от ученолюбивите. Успехът му беше задоволителен, но винаги успяваше да няма двойки за срока. Когато сме си говорили, винаги е бил доста особен.

Но аз по някакъв начин го харесвах.

Само че никога не съм очаквала да го видя да чисти стъкла на автомобилите. Винаги съм знаела, че от него ще излезе човек, който да си има собствен бизнес и да управлява нещо свое.

С известно облекчение видях, че Явор не ме позна. Изчисти ми стъклото, а аз му подадох едно левче. Той побърза да го вземе и се премести на друга кола. Светофарът смени на зелено и аз потеглих. След тази случка мислих цял ден и се чудих защо този човек на практика проси и е на улицата. Исках да разбера повече за него.

Почти не можах да работя от мисли, едвам заспах.

На другата сутрин тръгнах към работата и спрях малко преди светофара, на където срещнах Явор предния ден. Приближих се пеша и го видях. Той отново беше там и миеше неуморно стъклата на автомобилите. Вгледах се в дрехите му. Беше облечен сравнително добре – с дънки и риза.

За чистач на стъкла изглеждаше идеално дори.

Изчаках да стане червено и се приближих до него. Той само ме погледна след което започна да чисти. И както го правеше, изведнъж ме попита: “Как си, Ирина? Как я караш?”. Стоят като тресната с мокър парцал. Та той ме беше познал!

Тогава му отговорих хладнокръвно: “Добре съм, Явка! Имаш ли нещо против да изпием едно кафе сега?”. Явката отначало не отговори. Довърши си работата, хвърли парцала и четката настрани и ми каза: “Готов съм, можем да изпием по едно кафе”.

Отидохме в едно близко кафене и седнахме един срещу друг.

Той не чакаше покана, а започна да разказва своята история. След училище започнал да следва висше. Станал химик и си намерил хубава работа. Запознал се с една жена, влюбили се и по-късно се оженили. Той давал всичко за нея, тя успяла да се настани в жилището му.

Само той работел, но му идвало в повече.

Един ден заварил в собственото си жилище жена му да се натиска с друг мъж. Когато ги видял, жена му скочила и го изгонила. Казала му, че няма да мръдне от апартамента му и ще си прави каквото иска. Явор се опитал да я възпре, а тя в знак на отмъщение отишла при работодателя му и му казала, че Явор го краде и трябва да го уволнят.

Последвало уволнение, жена му му взела жилището и заживяла с постоянно сменящите й се любовници. От мъка по нея и по това, което му се случило Явор посегнал на чашката. Решил, че няма смисъл да се труди и започнал да мие коли. И така в продължение на 3 години.
След което ми каза, че ме е познал още вчера, когато ме е видял през стъклото на колата. Каза ми също, че е бил 7 години влюбен в мен, но не е могъл да сподели чувствата си.

Аз му казах, че той също не ми е бил безразличен и че не е трябвало да крие това от мен.

Казах му, че заслужава нещо повече и че утре пак ще дойда преди работа на кафе. Той каза, че с радост ще ме чака.

Така започнахме да се виждаме на кафе всеки ден. Просто не можех да отида на работа без да се видим и да поговорим. Той знаеше толкова много неща! Постепенно осъзнах, че се срещаме вече цял месец, а аз започвам да се влюбвам в него. Аз бях приключила съвсем скоро поредната си неуспешна връзка с един мъж. Споделих чувствата си с моя приятелка, а тя ме сметна за побъркана. Каза, че е абсурдно да се занимавам с просяк.

Това доста ме обиди, но аз реших да действам.

Една сутрин казах, че искам да излезем на вечеря с Явор. Знаех, че живее в стая с още двама човека, защото няма много пари за наема. Затова го поканих да бъдем заедно вечерта. Там му признах, че имам силни чувства към него и няма да го оставя. Започнахме да се прегръщаме и целуваме.

Продължихме и в моя апартамент. На другия ден Явор не отиде да мие коли. Остана прегърнат с мен на спалнята ми. След няколко дни си намери хубава работа и започна да работи здраво. Бяхме щастливи и си обещахме никога да не се разделяме.

Приятелките ми свикнаха с него и също го възприеха.

Така съдбата беше благосклонна както за него, така и за мен.
Днес сме щастливо семейство с деца. Явор е сериозен баща, знае как да бъде отговорен и сериозен. Отдавна не близва алкохол и се грижи за нас.

.

.

.

Източник: Rusalkite.com