– Моят другар си умря като беше на 25 години и аз вдовица с три деца ги изучих и хора ги направих. 60 години без мъж. Сега съм на 85. Раждана съм 36-та година.
Всеки път Родопите ме вдъхновяват с истории, лица и съдби. Днес си говорих с тази невероятна жена. Питах я за много неща. За живота, за вярата, за уважението.
– Как се казваш?
– Кутро име да ти кажам? Сега съм Катерина, иначе по нашенското съм Руфие. Сега съм Катерина Райчева Карамфилова, преди бях Кадрие Руфатова Макакова. Баща ми Руфат се казваше, той ми казваше, че три пъти са му сменяли името.
– Е как три пъти? Защо?
– Защо, защо? За майната му майна… То не името прави човека, а обратно. Човека прави името!
Нарамила брадва. Искам да разведря разговора.
– Бабо Катя, ти къде си тръгнала с тая брадва.
– Ей тука горе имам адна жълта къща. Картоф сях, сега фасулчек след две седмици и тиква. Всичко става тука. Земята – алтън (златна)
Гледа ме, усмихва ми се…
– Майчица имаш ли си?
– Имам си, бабо Катя
– Да хи проводиш поздрави. Да ти е жива и здрава.
– Дай Боже, и ти много години да имаш напред.
Оправя си кърпата баба Катя, хваща здраво сапа на брадвата за кураж и тръгва нагоре. Пакулчето и през рамо, дрехите и сякаш от магазин излизат. Чиста и спретната. Бърза към гората. Може би за да се скрие от този пусти нов модерен свят. Да ни остави сами в него, та да си чукаме главите със смартфоните.
Ама смартфона фасул и картофи не ражда…
.
Ивайло Мирчев – Екскурзовод
Вижте всички последни статии от Vazhno.BG