Момче се обръща към майка си:Мамо, защо плачеш? – Защото съм жена, отвърнала майката:

Малко момче попитало своята майка: „Защо плачеш?“ „Защото съм жена.“ – отговорила му тя. „Не разбирам.“ – казало момчето. Майката само го прегърнала и казала: „И никога няма да разбереш.“

По-късно попитало баща си: „Защо мама плаче без причина?“  „Всички жени плачат без причина“ – било единственото, което бащата му казал. 

Момчето пораснало, станало мъж и все още се чудело защо плачат жените. Накрая повикало Бог. Когато се появил, го попитал: „Господи, защо жените толкова лесно се разплакват?“ 

Бог му отговорил: „Когато създавах жената, трябваше да е специална. Дадох й рамене, достатъчно силни, за да носят цялата тежест на този свят, и въпреки това достатъчно нежни, за да може да осигурява комфорт. 

Дадох й вътрешна сила, да издържи раждането и пренебрежението, което често пъти получава от своите деца.  Дадох й силна воля, която да й позволява да върви напред, когато всички се откажат и да се грижи за семейството си в период на болести и проблеми без възражения. 

Дадох й чувствителност, да обича децата си независимо от всичко, дори ако детето много я е наранило. Дадох й сила да понася мъжа си и неговите грешки и я направих от неговото ребро за да защити сърцето му. 

Дадох мъдрост, за да знае, че добрият съпруг никога не би наранил жена си, но че понякога изпитва нейната сила и решителност да бъде постоянно до него. И накрая, дадох й сълзи, за да плаче. 

Те са само за нейно ползване, когато й е нужно. Виждаш ли сине мой, красотата не е в дрехите, които носим на тялото си, или в начина, по който се сресваме. Красотата на жената трябва да се види в нейните очи, защото това е входа на сърцето й – място, където е любовта.“

.

.

.

zajenata