Момче събра 22 роднини от цял ​​свят за празника на баба си, на следващия ден си тръгва от вкъщи завинаги:

Бедно момче решава да сбъдне мечтата на баба си като подарък за рождения ден и неговият безкористен, мил жест преобразява живота му.

Питър много обичаше баба си и дядо си, дори повече, отколкото обикновено децата обичат бабите и дядовците, които ги разглезват и ги обожават. Виждате ли, майката на Питър почина малко след раждането му.

Баща му никога не е бил на снимката, така че неговите баба и дядо също са били негови родители. За съжаление Едгар и Сали остаряваха и това плашеше Питър. Искаше да направи всеки един момент, който оставиха специален и ценен.

Дядо Едгар беше забавен и мил, но баба Сали беше сърцето на Питър. Тя беше тази, която винаги можеше да разбере кога Питър се чувства тъжен и има нужда от прегръдка.

Питър си помисли, че може би защото баба Сали беше също толкова самотна, колкото и него. Дядо имаше голямо семейство, трима братя, четири сестри и много племенници и племенници, но баба нямаше никого.

Доброто сърце винаги се възнаграждава.

Баба Сали беше дошла в Америка, след като се омъжи за дядо Едгар. Те се запознават в Англия и по-голямата част от семейството на баба е в Европа, някои във Великобритания и Холандия, а други във Франция.

Баба Сали дори имаше племенница и племенник в Австралия, което беше ДАЛЕЧ! Баба получаваше имейли от цял ​​свят и от време на време истинско писмо по пощата с ярки, красиви печати.

Баба Сали винаги се натъжаваше, след като получи писмо. „Никога повече няма да ги видя“, казваше тя и се качваше в стаята си и плачеше. Дядо Едгар също щеше да се натъжи.

„Иска ми се да я заведа на почивка“, казваше той. „Да види семейството си. Но е толкова скъпо…“

Питър знаеше, че в къщата им няма много пари. Никога не им е липсвала храна или каквото и да е необходимо, но няма пари за лукс и определено нямат пари за ваканции в чужбина.

Рожденият ден на баба Сали беше след няколко месеца и Петър започна да мисли за подарък за нея. Трябваше да е специален подарък, защото тя навършваше седемдесет.

Но какво можеше да й даде? Как би могъл да направи рождения й ден специален? Питър донесе големия атлас и го отвори на картата на света. Той заби карфичка във всеки град, където баба Сали имаше роднина.

Да можеше да я изпрати на околосветско пътешествие! Тогава му хрумна гениална идея! Може би той щеше да й донесе света!

Същия следобед Питър седна пред компютъра и потърси списъка с имейл адреси на баба Сали. Той написа съобщение до цялото й семейство, обяснявайки колко е самотна и колко хубаво би било, ако могат да я посетят за рождения й ден. Изпрати го от имейла си, така че беше тайна и чакаше отговорите.

Той получи десетки имейли от цял ​​свят и всички казаха, че със сигурност ще дойдат. Когато Питър разбра, че ще има над двадесет посетители, той реши да каже на дядо Едгар.

Той беше изумен. — Сам ли си го измислил? попита той. — Това е невероятно, Питър!

Дядо Едгар реши, че ще организира рожден ден на баба Сали. Тя щеше да си помисли, че е за всичките им стари приятели, но тогава семейството й щеше да пристигне. Би било огромна изненада.

Петър беше толкова развълнуван! Нямаше търпение да види лицето на баба Сали, когато тя видя двете си сестри, братовчедите си и техните деца! — Надявам се, че ги е разпознала — каза Питър. — Тя каза, че не ги е виждала от четиридесет години!

— Не се притеснявай — каза дядо Едгар. „Ще ги накараме да носят етикети с имена!“

Но етикетите с имената изобщо не бяха необходими. Когато на вратата се позвъни следобед на партито, Питър извика: „За теб е, бабо!“ След това надникна в залата, за да наблюдава веселбата.

Баба Сали изтича до вратата, все още си оправяше косата, а когато отвори и видя кой стои на верандата, изпищя. „НЕ!“ извика тя. — Не може да бъде! и тя избухна в сълзи.

Беше цялото й семейство! Двадесет и две от тях! Всички се хилеха, махаха, прегръщаха и целуваха баба Сали едновременно, а тя продължаваше да издава леки писъци.

— Не мога да повярвам! — продължаваше да повтаря тя. „Това реално ли е?“ Всички те я увериха, че е истинско и че всички са там, за да празнуват рождения й ден.

„Това е най-добрата изненада, която някога съм получавал!“ каза баба. — Благодаря ти, Едгар!

— Не бях аз! – каза дядо, ухилен, и избута Петър напред. „Идеята беше на този човечец, той писа на всички и организира всичко!“

Разбира се, баба Сали отново започна да плаче и да целува Петър. „Ти си моето златно момче“, каза тя. „Скъпото ми бебе!“

Леля Вера, една от сестрите на баба Сали, каза: „Сали, чудех се… Знаеш, че Джон и аз се справихме много добре и нямаме деца.

„Защо не изпратите Питър при нас, когато започне гимназия?“

Леля Хейзъл каза: „Щях да предложа същото! И той също може да прекара известно време в Австралия с братовчедите си!“

Всички започнаха да говорят едновременно, казвайки, че искат Питър да дойде и да остане при тях и скоро направиха план. Питър щеше да пътува, за да ги види всички и да види света!

— Какво ще кажеш, Питър? — попита леля Вера.

— С удоволствие — каза Питър. „Но искам баба Сали да дойде с мен. Това исках да й подаря за рождения й ден: околосветско пътешествие!“

На следващия ден Питър и баба Сали се качиха на самолет с леля Хейзъл на път за Лондон. През следващите три месеца те пътували заедно, посещавайки семейството.

След това Питър остана в Австралия при порасналите си братовчеди, които го дадоха в най-доброто училище. Решен е да отиде в университет там и да стане морски биолог.

Що се отнася до баба Сали., тя се прибра вкъщи при дядо Едгар, но ходи с Питър всеки ден и ще го посети отново следващата година и всичките години след това.

Какво можем да научим от тази история?

Когато обичаме някого, искаме да го направим щастлив. Питър искаше да зарадва баба си и реши, че ще доведе цялото й семейство в Съединените щати.
Доброто сърце винаги се възнаграждава. Всички бяха толкова впечатлени от внимателността и добротата на Питър, че искаха да го наградят.

Споделете тази история с приятелите си. Може да озари деня им и да ги вдъхнови.

източник