вторник , декември 17 2024

Млада жена спасява кучета, котки и … магарета:

Доколкото си спомня, Хира Хан винаги е имало домашни котки, кучета и кокошки в дома й в Хайдерабад.

Тя толкова обичала животните, че при пътувания до пазара със семейството си, вместо да пазарува, търсела бездомни животни. Щом ги забелязвала, тя правела това, което бе виждала да прави майка й — взимала кученцата и котенцата и ги водела у дома, за да се грижи за тях.

Така че едва ли е изненада, че през 2018 г. Хан създала първия приют за защита на животните в Хайдерабад, в района на Латифабад. „Това е продължение на чувствата ми към тези невинни създания“, споделя младата жена, която работи като счетоводител в компания за недвижими имоти.

По-рано същата година тя започнала да храни бездомни животни в своя квартал, като постепенно преминала към други части на Латифабад, последвани от други райони на Хайдерабад, като Касимабад и Тилак Инклайн.

Хранейки животни, тя се натъкнала и на болни и наранени бездомници.

 Тя или ги водила у дома за лечение и рехабилитация, или ги носила на ветеринар. Не след дълго хората започнали да я разпознават и тя станала известна като „момичето спасителка“.

„При едно от моите спасителни пътувания намерих изоставено магаре, чийто крак беше ранен“, спомня си Хан. „Това беше първото магаре, което спасих. Нахраних го и го вързах под едно дърво на улица близо до дома ми. По-късно, когато качих видеоклип в социалната мрежа, един ветеринарен лекар предложи лечение и лекарства безплатно.“

Спасяването на това животно повишило нейната увереност и тя си помислила, че ако може да спаси магаре, може би би могла да организира специално място за защита и грижа за животните. По-късно, през същата година, тя мобилизирала няколко съмишленици, организирала спасителен екип и започнала да търси място за създаване на приют за животни.

  Кое е по-здравословно черно или бяло грозде:

„Намерихме земя в блок 5 на Латифабад“, обяснява Хан. „В района има много ферми за добитък и наемът от 25 000 рупии е достъпен.“

Първоначалната инвестиция на Хан за приюта била два милиона рупии от собствените й спестявания. Бил изграден и боядисан малък офис. Екипът закупил резервоар за вода, офис мебели, клетки, съдове, храна, аксесоари и медицински инструменти.

 В момента Хан харчи 60 000 рупии на месец, за да управлява приюта, повечето от които идват от собствената й заплата, която тя може да си позволи, защото живее с родителите си.

Седемдесет процента от животните, спасени от екипа на Кан, са жертви на инциденти. „Те биват удряни от безразсъдни шофьори при катастрофи“, казва Хан. „След спасяването на животните се консултираме с д-р Фахад, който идва в приюта за спешни случаи, в противен случай водим животните при него в Латифабад за лечение.“

През последните три години екипът е спасил около 1200 животни и птици. 

В момента в приюта има 45 спасени създания, включително кучета, котки и магарета. Хората, търсещи домашни любимци, осиновяват някои рехабилитирани животни от приюта, което предотвратява пренаселеността, докато други животни се пускат обратно на улицата след лечение.

„Когато реших да създам приюта, си обещах, че ще го направя на всяка цена“, казва Хан. „Ако сте уверени в постигането на целта си, можете да я постигнете. Близките ми не одобриха, тъй като смятаха, че си губя времето и вместо това трябва да правя нещо доходоносно. Но моите приятели винаги бяха до мен, за да ме подкрепят и дори ми помогнаха финансово.“

Интересно е, че самата Хан има магистърска степен по ботаника от университета на Синд в Джамшоро. Но вместо с флората, тя избрала да работи с животни и прекарва по четири часа на ден в приюта.

  През 1961 г. жена излязла от дома си и не се върнала. След 52 г. дъщеря й разбрала къде е била

„Всяко живо същество е важно за нашата екосистема, но ние се отнасяме брутално към животните“, казва тя.

През последните четири години Хан управлява приюта с оскъдни ресурси. Стискайки палци за правителствена подкрепа, тя планира да разшири услугите на приюта и в други градове, като Тандо Алахяр и Ларкана.

„Земята е създадена за целия живот, не само за хората“, казва Хира, докато гали челото на магарето Джени. Красивото животно, спасено преди три години, с любов хапе ръката й, сякаш в потвърждение на думите й.

Прочетете също

Мислите, че знаете? Ето колко време се варят картофите

Мислите, че знаете? Ето колко време се варят картофите

Времето за готвене на картофи може да варира значително в зависимост от няколко фактора, включително, …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *