Млада и красива учителка изригна в социалните мрежи и разобличи системата, като предизвика лавина от коментари:

Младата и красива учителка Полина Алексиева публикува в личния си профил във Фейсбук пост. С който ясно очертава проблемите на съвременния български учител.

Броени дни преди началото на новата учебна година тя описа недостатъците на системата. Заради които „ако си млад човек, учил. 4 години педагогическо образование с идеята да си учител, на теб се гледа като на някакъв твърде голям глупак“.

Публикуваме без редакция поста на Алексиева, който за няколко дни предизвика стотици реакции в социалните мрежи:

„Учител съм. От няколко месеца. Малко е, но ми стига, за да видя основното. Това, което вероятно би се размило във времето, заради любовта към учениците, учението и това да се чувстваш обществено полезен.

Това е именно и примамливата награда, заради която всички учители търпят. Това е и онзи техен вътрешен заглушител, който кара сърцата и душите им да страдат тихомълком. Никой да не разбира.

Защото, ако възроптаят гласно срещу ниското заплащане – ще ги обвинят, че са материалисти, а не духовници. Ако възроптаят срещу децата,които са станали немислимо неуважителни ще ги обвинят в грубост и липса на такт и подход

Ако възроптаят срещу родителите, които прехвърлят изцяло своята роля на учителя,който трябва да „родителства“на още 300 деца, ги наричат непрофесионалисти.

Ако възроптаят срещу държавата,която ги е изтикала в ъгъла на обществения живот,като мръсни котета. С празни панички за вода и храна,и същите тези „котета“с празни панички,трябва да пълнят паничките на бъдещите поколения със знания. Морал, ценности и обществено самосъзнание, за същата тази страна, която ги е изтикала в ъгъла?

Това не е ли мазохизъм?

И ако възроптаят срещу това гласно или писмено, то ще прозвучи твърде интелигентно. Твърде учителски и съответно никой няма да ги разбере, да ги вземе под внимание или да се ангажира…

Защото, изглежда, в нашата страна, трябва да си невъзпитан, груб, дебелокож, скандален и нахален. За да бъдеш чут – всичко, което един учител не е… Вероятно и заради това е изтикан в ъгъла. Откъдето не съм напълно сигурна, че може да е достатъчно полезен първо на себе си, а после и на обществото.

Не можеш да даваш на другите това, което нямаш.

Без нормален живот с базови човешки нужди, които е невъзможно да се покрият с Учителската заплата. Това е невъзможно да влезеш в класната стая с целия ентусиазъм на света и да заразиш учениците със същото . Да учат, да се образоват, след като виждат ти докъде си я докарал. Невъзможно е да дадеш личен пример и да подплатиш с доказателства това, на което ги учиш.

Това е ужасно.

Лицемерно е. И те го виждат. Това е най-лошото. Дори ми се чудят на акъла, как така съм се „забила в това училище“. „Прекалено съм млада и хубава и мога да имам много по-добър живот от този,който бих имала като учител“. Търсят се около 4000 учители. За столицата има 650 свободни места.

В училищата работят масово неквалифицирани кадри, поради недостиг. МОН обяви едногодишни курсове за квалификации, за да увеличи броя.

Нещата стигнаха дотам.

Ако си млад човек, учил 4 години педагогическо образование с идеята да си учител. То на теб се гледа като на някакъв твърде голям глупак, който не знае какво да направи с живота си. И иска да го похарчи в гигантското недоразумение да попадне в класната стая.

Но ето – изведнъж се осъмва в онзи момент, в който учители просто няма. Нещо, което всеки във властта отдавна знае. Отдавна се виждало през няколко статистики,че за 15 години учителите са намалели със 70%, а младите са само 6%.

Всеки прекрасно разбира, че тиктака бомба със закъснител.

Обаче когато мандатът ти е 4 години, а бомбата тиктака за по-дълго. Най-добре да я неглижираш и да се се фокусираш върху бързото си забогатяване. Даже още по-добре, че ще завещаеш бомбата на следващото правителство, ей как хубаво стана, таман.

Един проблем се превръща в проблем, само когато нещата тотално се прецакат. Въпреки че години наред е било ясно, че отиват на прецакване. Та, така.. Не е добре положението. Млад човек съм. Амбициозен. Изучих се за педагог. Това ми беше идеята. Не ми е хрумнало впоследствие. Беше си цел. Цел, на която не й е сега времето. До скоро.“

източник