Мислех си, че срещнах голямата любов: Просто не знам как да опиша това, което последва:

Графикът за отпуските в службата нещо се обърка и ми се наложи набързо да променя плановете си за лятото. Оставих морето за септември, а през юни набързо се включих в една група за екскурзионно летуване в Родопите.

Водачът ни Ники, местен млад мъж, изглеждаше впечатляващо – стегнато тренирано тяло, пружинираща походка на пантера, дълги черни къдрици, големи черни очи, лице със здрав тен и неустоима усмивка. Говореше увлекателно, а чувството му за хумор разведряваше и най-уморените. По време на преходите буквално се залепвах за него и се опитвах да му покажа, че съм в идеална спортна форма.
Старанието ми не остана незабелязано и скоро Ники започна да отвръща любезно на ухажванията ми.

Често, докато другите почиваха на някоя дебела сянка, с него се отдалечавахме от групата и докато си пушех електронната цигара, той ми разказваше какво ли не. Понякога ми помагаше да стегна връзките на туристическите си обувки, оправяше презрамките на раницата ми, мажеше раменете ми с крем… Имаше невероятни ръце, всяко негово докосване направо ме изгаряше.
Веднъж разговорът така се завъртя, че аз казах, че от доста време съм сама, а той, че няма сериозна връзка.

Думите му ме накараха да настръхна, стори ми се, че това е повече от покана. Намекнах му, че си падам по сладките летни преживявания, а и никога не се знае от коя авантюра каква любов ще излезе. Обикновено, след дългите обиколки, вечер хапвахме в ресторанта на хотела. Бяхме само ние и още една група, така че си прекарвахме весело и времето минаваше приятно.

Компанията беше забавна и всичко щеше да е супер, ако не бяха странните погледи на три момичета от съседна маса. По някаква причина се взираха в мен и погледите им далеч не бяха добронамерени. Реших да не им обръщам внимание, още повече че получих есемес от Ники: „В 11 ще те чакам отзад на паркинга.“ Едва успях да скрия радостта си. Учудих се на късния час, обикновено след дългия ден си лягахме по-рано. Но си помислих, че никой не определя романтична любовна среща по светло.

На уговореното място Ники ме посрещна с разперени ръце. Трепереща в прегръдките му, се качих в колата му. Не се съмнявах, че тази нощ ще е невероятна. Не пътувахме дълго, той чудесно знаеше къде да паркира, така че никой да не ни вижда, а ние да имаме поглед към тъмната планина и небето, осеяно със звезди. Ники извади от багажника хладилна чанта и под аромата на бор и билки, напълни две чаши със студено вино. Вдигнахме наздравица и единствените, които нарушаваха тишината и спокойствието ни, бяха щурците. Не бях и мечтала за такава романтика.

Опиянени от виното и неистовото си желание, в един миг захвърлихме дрехите. Стояхме голи и треперехме от страст. Лунна светлина, ръце, които нежно галеха гърдите ми, устни, които ме караха да стена от възбуда… Какво е това, ако не луда лятна любов? После той ме повдигна леко, качи ме на капака на колата и телата ни се сляха. Неземно удоволствие!

Изведнъж, в този нажежен от страсти миг, някой грубо изкрещя: „Мръсница. Кучка. Ей сега ще те науча как се спи с чужди мъже.“ Още се чудя как да опиша това, което последва. Ники скочи като попарен и като прикриваше с ръце мъжествеността си, заеквайки, на пресекулки каза: „Скъпа, не е това, което си мислиш. Спри се малко, де…“ Докато той се оправдаваше, аз наблюдавах с изумление трите момичета срещу мен.

Същите от ресторанта. Едната беше като побесняла. Крещеше и налагаше, където свари, голия водач. После се обърна към мен и ми зашлеви жесток шамар. Устата й бълваше змии и гущери. В същото време приятелките й събраха дрехите ни и трите заедно си тръгнаха. Не разбрах как ни бяха намерили, може би това място е било любимо на Ники за страст под небето. Но между нас за секс вече и дума не можеше да става.

След кратко мълчание той измънка: „Приятелката ми. С нея отдавна нищо не върви, искам да скъсам, но как да й кажа. Нали я виждаш, ядоса ли се, човек убива…“ Нищо не казах. В ушите ми още кънтяха думите му: „Скъпа, не е това, което си мислиш…“ Голи, както майка ни е родила, се качихме в колата. Ники ме остави пред хотела и слава Богу измъкна от багажника някаква своя размъкната тениска. Облякох я и бързо прекосих фоайето.

Така конфузно свърши нашата първа среща. За мен тя сложи край и на приятната планинска почивка. Стегнах си багажа и рано сутринта сама тръгнах по шосето. Все някой щеше да ме закара до града и от автогарата щях да се кача на първия автобус, все едно за къде.
По пътя за Пловдив много мислих: къде пак сбърках, защо отново взех за любов една банална свалка. Как си въобразих, че между мен и Ники може да има истинска връзка? Отговорът на всички въпроси е един: гладна кокошка просо сънува.

Планинарката

източник