Мила мамо,днес си отидох ,не ме болеше не се притеснявай:

Мила мамо, днес умрях.

Не ме болеше, не се безпокой! Просто бях сам. Толкова съм свикнал да съм сам, че да умра без никой наблизо беше познато и топло.

Прекарах толкова много години в клетката, че започнах да я обичам, тя беше единственото място, в което се чувствах сигурен.

Предполагам, че нямах късмет. Никога не съм се чудил защо точно аз трябваше да нямам късмет, докато другите имаха. Просто така се случи.

Мила мамо, не искам да се чувстваш зле. Просто исках да знаеш, че бях тук. Искаше ми се, когато търсеше приятел, да не беше избирала пухкавото кутре в зоомагазина.

Искаше ми се някой да те беше насочил в правилната посока. Искаше ми се да беше посетила дома ми преди години и да ме беше избрала вместо чистокръвното кученце на твоя приятелка.

Искаше ми се, когато си искала куче да помахва с опашка, когато се прибираш у дома, да беше знаела че и аз можех да го правя.

Искаше ми се да знаеш, че когато си търсила куче, което да ляга върху краката ти, докато почиваш на дивана, можех и това.

Искаше ми се да знаеш, че щях да бъда най-добрата ти компания за разходки и в най-високата планина.

Просто исках да знаеш, че можех да бъда всичко, което щеше да поискаш от мен.

Мила мамо, ти не си виновна. Знам, че някъде там има една мама и това беше ти. Просто никога не се срещнахме. Може би защото ние сме толкова много, а вие толкова малко. Майката трябва да знае къде да търси, но понякога, майките също правят грешки. Просто ми се искаше да не беше правила тази грешка.

Мила мамо, не ме съжалявай! Не плачи! Снощи, когато заспах, мисля, че те видях в съня си. Ти дойде до моята клетка, отвори вратичката и ме изведе на разходка. После се повозихме в колата, отидохме си у дома и аз легнах на леглото си с широко отворени очи, така че да те виждам най-добре.

Знам как изглеждаш, знам как ухаеш, познавам твоя глас и цвета на косата ти. Ти никога не разбра кой съм, но това не е проблем. Не съм нещо специално. Просто едно куче, твоето куче.

Мила мамо, съжалявам, че никога не ти казах къде съм. Просто мислех, че ще ме намериш.

Днес умрях щастлив. Докато опитвах да се събудя, чувах как викаш името ми и това беше най-сладкото нещо, което някога съм чувал.

Сбогом!

Кучето, което можеше да осиновиш.

.