Омъжих се за него, когато бях на 30 години. След като се срещахме почти година, той ми предложи брак. И животът ни завъртя неумолимо… сватба, покупка на апартамент, много работа и грижи, а почти никакви забавления. Три години след брака ни родих момче, а година по-късно и две момичета. Още тогава исках да прекратя втората си бременност в ранен етап. Но съпругът ми ме убеди да задържа децата. Плачеше, падаше ми на колене, и понеже все още не беше си показал истинското лице, аз се съгласих. Зад гърба му се чувствах като зад каменна стена – спокойна, защитена, уверена.
Но щастието ми приключи бързо…
Децата бяха едва на шест месеца, когато един ден ми позвъни непозната жена. Със спокоен глас жената ми разказа, че тя е първата любов на съпруга ми. Разделили са се, заради глупави причини и тя е заминала да живее в Америка. Сега съжалявала за решението си и решила да се върне. Любовта между двамата била толкова силна, че нито времето, нито обстоятелството, че той вече е семеен, може да я потуши. Точно да й отговоря, че не ме интересува миналото на съпруга ми, когато след кратко мълчание непозната жена допълни, че доказателство за силната им връзка е новородената им дъщеря.
Оказа се, че съпругът ми има дъщеря от друга жена и сега любовницата му настояваше той да припознае детето.
Да кажа, че съм получила шок – значи нищо да не кажа. В същия ден млякото ми секна. Когато съпругът ми се върна от работа и потвърди казаното от любовницата си, имах чувството, че светът се срина. Вместо да се разкае, мъжът ми зае отбранителна позиция. С властен тон ми нареди, че щом е главата на семейството, значи ще бъде така, както той реши. Обичал ме, обичал и децата, а за развод и дума не можело да става. Е, ако толкова съм настоявала, тогава щял да даде съгласието си. Била съм свободна да си взема багажа и да напусна семейния дом, но без децата. Те оставали при него.
От този ден мъжът ми живее и при двете. Често остава да нощува в дома на любовницата си. Цялото семейство на мъжа ми, се отнася към любовницата му, сякаш тя е истинската им снаха. Нямам право да възразявам, защото той ме заплашва, че ще ми отнеме децата и ще ги изпрати при любовницата си. Инвалид по болест съм, затова се страхувам, че ще ме лишат от родителски права. Как може да ми причинява подобно страдание? Не разбира ли, че това е жестоко унижение, което бавно ме убива?
Вижте всички последни статии от Vazhno.BG