Мъж скочи в ледено езеро, за да спаси давещо се куче:

В Елиът Айлънд Парк, окръг Ери, Ню Йорк, изгубено куче пада през пропукания лед в местното езеро. Може би това щеше да е последната разходка на териерът Джаксън, ако не беше решителността на случаен минувач от Уитфийлд.

На 14 февруари миналата година Дон Чатън не се поколебава да се потопи в ледените води на Тонауанда Крийк, малък приток на Ниагара в западната част на щата.

Мъжът не знаел колко време кучето било във водата, но по разказ на очевидецът и участник Мери Балицки: „Той видя какво се случва и не се поколеба нито за секунда“.

Героят на тази история се разхождал в парка с две от кучетата си – Майло и Дюк. Тук обикновено се разхождат няколко пъти седмично когато времето позволява.

Когато Дон тъкмо щял да се прибира към вкъши, до него се приближил мъж и го попитал дали случайно не е виждал тъмно сив териер. Дон казал, че не е виждал, но ще помогне в търсенето и ако го забележи ще го задържи.

След известно време, нямало и следа от изгубеното куче, и Дон Чатън решил, че кучето е намерено, с кучетата си се запътили към изхода на парка. Близо до моста обаче Майло и Дюк изведнъж замръзнали.

Собственикът не видял нищо, така че помислил, че просто са реагирали на някоя птица. Той продължил по пътя си, викайки кучетата, но те отново се спрели. И тогава се чуло леко скимтене.

„Всъщност те искаха да ми кажат, че там има нещо“, казва Чатън.

Мъжът изтичал към реката. Мери Балицки, която разхождала кучето си Джио в парка също се притекла на помощ.

Оставяйки портфейла, мобилния си телефон, ключовете и якето, Дон влязъл без да се замисли във водата.

Той знаел, че докато пристигнат спасителите, ще бъде твърде късно. На някои места ледът близо до брега бил с дебелина 10-15 сантиметра, но не навсякъде, Дон знаел, че на мястото не било дълбоко, което означавало, че не поема твърде голям риск.

За да стигне до кучето, той трябвало да разчупи леда с лакът на някои места.

„Не много хора ще скочат след чуждо куче“, възхищава се Мери Балицки. “Той просто видя ситуацията и се справи с нея.”

„Радвам се, че не беше Сан Бернар“, казва Дон с усмивка.

Според него не е било толкова трудно да се стигне до кучето, колкото да се излезе от водата.

Саманта Кели от Кенмор, която се разхождала в парка с кучето си Харли, тъкмо минавала през моста, когато видяла мъж, носещ мокро, треперещо куче към брега. Жената направила няколко снимки и по-късно ги публикува във Фейсбук.

И така, благодарение на Дон, териерът Джаксън се събрал отново със собственика си. Всичко е наред с кучето: то било прегледано във ветеринарната клиника и изписано след няколко дни.

Мъжът не се смята за герой. Според него героите са Дюк и Майло, които са усетили клетото кученце. В крайна сметка, ако не бяха те, той нямаше да го забележи.

„Просто си помислих, че ако това се случи с моето куче ще съм смазан, затова бях решен да предотвратя това бедствие и да зарадвам притеснения собственик, за щастие всичко завърши с щастлив край“, казва скромно Дон Чатън.

Понякога не знаем от къде ще се появят истинските герои в нашият живот, това може да са напълно непознати хора, но хора с големи сърца. Понякога поемаме рискове за собственото си здраве за да помогнем на бедстващ човек, животно… Това са истинските супергерои в реалния живот.