Мързелът не е причината да отлагате нещата. Тук второто нещо е решаващо:

Ако постоянно отлагате задачи, чувствате се виновни и животът ви е в хаос, вероятно се чудите защо сте толкова мързеливи и защо не можете да организирате живота си.

Въпреки широко разпространеното схващане, мързелът не е причината за отлагането, казва Джени Ип , клиничен психолог и директор на център в Лос Анджелис, който помага на деца с обучителни затруднения, съобщава CNN .

„Мързелът е „Дори не искам да мисля за това“. Отлагането е „притеснява ме да мисля за това и затова ми е трудно да изпълня задачата“. Разликата е голяма“, казва Ип.

Трябва да знаете защо отлагате и да се научите как да се борите с това. Това е единственият начин да промените поведението си, казват експертите.

Психологът Линда Сападин , автор на книга за отлагането в дигиталната ера, казва, че има четири типа хора, които отлагат: перфекционисти, мечтатели, тревожни и бунтовници.

Това не са конкретни диагнози и няма изследвания зад тях, но има психологически причини, поради които някой може да отлага, казва Ип.

Отлагането може да има и конкретни последици като лошо представяне в работата, неуспешно изпълнение на лични цели или дори ежедневни задачи като пазаруване или изпращане на важен имейл. Но има и психически и емоционални последици. Този навик се свързва с депресия, безпокойство и стрес, лош сън, недостатъчна физическа активност, самота и финансови затруднения, според проучване, проведено върху повече от 3500 студенти.

„Ако нашето чувство за ценност е толкова обвързано с това, което правим, как го правим, какво създаваме, чувството за срам е огромно, когато не можете да го направите“, казва Вара Сарипали, клиничен психолог. „Чувстваш се победен и сякаш няма смисъл дори да опитваш.“

Важно е да знаете защо отлагате, но също така се нуждаете от ясни стратегии, за да се откажете от навика.

Перфекционисти и притеснители

Хората, които отлагат, най-вероятно са перфекционисти, казва Ип.

„Перфекционистите искат всичко да е перфектно, което означава, че всичко изисква огромно количество усилия. Ако перфекционистът няма план как да постигне това, което иска, той ще остане изгубен“, обяснява той.

Тревожните хора често са нерешителни и разчитат на други за съвет и насърчение, преди сами да поемат инициативата. Те също не обичат промяната, избирайки безопасността на познатото.

И двата типа често отлагат задачи, защото се страхуват от грешки и критика, казва Итамар Шац , изследовател в Кеймбридж.

Те ще трябва да преразгледат тези вярвания и собственото си поведение и да осъзнаят, че техните стандарти са нереалистични, добавя той. „Заменете ги със стандарти, които са достатъчно добри, и си позволявайте случайни грешки.“

Избягвайте мисленето „всичко или нищо“ и си поставяйте крайни срокове за изпълнение на задачите.

Мечтатели

Мечтателите не обичат логистичните подробности, казва Сарипали .

„Те обичат да имат идеи“, добавя той. „Това е забавното. Изпълнението е трудно или скучно.”

Мечтателите често се смятат за някой, в чийто живот съдбата ще се преплита, което би направило упорит труд и ефективност ненужни.

Подобно на перфекционистите, мечтателите винаги ще искат нещо по-добро, казва Ип. Те трябва да научат разликата между мечтите и целите и да подходят към целите с шест въпроса: какво, кога, къде, кой, защо и как. Те трябва да заменят „скоро“ и „един ден“ с конкретни крайни срокове и да напишат план, описващ подробно всяка стъпка.

Бунтовници

Бунтарите, които отлагат, често гледат на живота от гледна точка на това, което другите очакват от тях, а не от това, което те самите искат. Такъв песимизъм намалява мотивацията им.

Ако имате този мироглед, трябва да намерите начин да се чувствате сякаш контролирате нещата, казва Шац. Опитайте се да поемете инициативата, вместо да реагирате и да работите с екипа, вместо да работите срещу него.

„Ако нещо не ви харесва, не бъдете пасивно-агресивни, а признайте какво не работи и говорете открито с човека, който ви е дал задачата“, съветва Ип. „Бунтовниците често не смятат, че могат да водят такива преговори с властите или не вярват, че преговорите ще донесат нещо добро. Това не е непременно вярно.“

Промените не са лесни

Точно като работата върху депресия, тревожност или други психични заболявания, лечението на отлагането може да бъде много трудно, особено ако корените на поведението са дълбоки, казва Шац.

За някои, които отлагат, „чувството им за стойност е толкова крехко, че самата идея да опитат нещо неуспешно би ги изпратила в състояние на пълна безполезност“, казва Шон Гроувър , психотерапевт в Ню Йорк.

В тези случаи „помислете да говорите с експерт, психолог, който може да ви помогне“, добавя Шац.

„Визуализацията е мощен инструмент“, казва Ип. „Ако можете да си представите, че изпълнявате задача, ще бъде по-лесно да я направите, защото имате впечатлението, че е възможно.“

В крайна сметка вашият подход към живота се основава на „вашата система от вярвания“, казва Ип. „Ако вярваш, че можеш, можеш. Ако вярвате, че не можете, не можете. В каквото и да вярваш, ти си прав.”