Мърляв котарак прекара 10 години на улицата и най-накрая намери дом:

Тази котка прекарва по-голямата част от десетте си години на открито и въпреки големия си размер и широката масивна муцуна, всъщност беше много слаба. Година след година болестите на уличните котки (бълхи, краста и др.) му създаваха все повече и повече проблеми.

„Той живееше в колония от бездомни котки, които ние започнахме да хващаме и стерилизираме, но не можахме да хванем тази котка в капан, той беше много хитър и избягваше нашите клетки“, казва Линдзи .

„Но един ден той започна да изглежда много болен и след това изчезна напълно. Бяхме много притеснени за него. Но тогава той се появи и доброволно влезе в нашия капан. Изглеждаше, че ни моли за помощ.“

Линдзи взе котката под крилото си и отиде с него в клиниката, където трябваше да бъде стерилизиран и излекуван от краста, бълхи, глисти и други заболявания.

Когато, в допълнение към всичко по-горе, той даде положителен тест за FIV (котешки имунодефицитен вирус), ветеринарният лекар предложи евтаназията на котката. Лечението му би било много скъпо, а заради вируса не е сигурно, че ще е ефективно.

Но Линдзи отказа.. В очите на котката тя видя тиха молба да му даде още един шанс за живот. Тя нарече котката г-н Белведере или просто г-н Б и го взе в дома си за времето на лечението.

Цялото тяло на котката беше покрито с белези от битките му с други котки. Той имаше артрит, ушни акари и през следващите няколко месеца още трима ветеринари предложиха на Линдзи да евтаназира котката, „за да не страда“.

Но тя упорито отказваше.

През следващите няколко седмици г-н Б, който вероятно беше истинската „алфа котка“ от неговата група котки поради големия си размер, получи лекарства за краста и ушна инфекция, наред с други неща. Извадиха му и няколко болни зъба. С постепенното възстановяване, самият котарак стана по-добродушен.

„Той започна да ми се доверява и ми позволи да му почистя ушите и да му дам лекарства. Сякаш чувстваше, че просто искам да му помогна.“

С помощта на дървена лъжица Линдзи погали котката по главата и това много му хареса. Тогава вместо лъжица имаше пръсти на Линдзи.

Възстановяването на г-н Б беше бавно и седмиците лечение се превърнаха в месеци. Но в крайна сметка той се превърна в много привързана котка, която вече можеше да се прибере у дома при вечния си собственик.

„Той все още се страхува от някои неща и не трябва да бъде гален по гърба, но той далеч не е дива улична котка и е решен да стане домашен любимец, когато започна да обича да седи в скута ми, знаех, че е добре.“ .

Според ветеринарите котката е поне на 10-12 години, тоест вече е много стара. Но дори и да му остават само няколко години живот, Линдзи знае, че ще ги прекара в комфорт и топлина.

Скоро се намери собственик на котката, ветеринарен лекар Джена Де Кристофаро от Северна Каролина. Тя видяла снимки на г-н Б в интернет и веднага се влюбила в котката. Джена и нейният съпруг много пъти са спасявали възрастни котки и са наясно с грижите, от които се нуждаят. 

Линдзи беше толкова развълнувана от новината, че лично отлетя от Флорида до Северна Каролина, за да се срещне с Джена и да види дали г-н Б е в правилните ръце. Всичко се оказа просто прекрасно.

Сега, според Джена, те не могат да си представят живота без тази котка.

„Той се оказа толкова сладко момче и е много уникална котка. Научи се да ни се доверява и показва своята любов и отдаденост. Борбата му за живот е невероятна.“