Аз съм обикновена жена с най-обикновени нужди. Щастлива съм, когато до мен са любимите ми хора – съпругът ми и двете ми деца. Омъжих се година след като завърших колежа. Родителите ми мислеха, че ще градя кариера, а вместо това избрах да бъда домакиня. Съпругът ми Крис беше приятен и грижовен мъж. Обичаше ме всеотдайно и се стараеше да задоволява всяка моя нужда. Раждането на първородния ни син, допълни семейната хармония.
Животът ни беше съвършен и надали можехме да бъдем по-щастливи. За съжаление по време на втората ми бременност, здравословното ми състояние силно се влоши. По цял ден лежах, пъшках и нямах възможност да свърша домакинската си работа. За да има кой да ми помага, Крис помоли сестра ми Люси да се премести да живее у дома. Тя се съгласи и още на другия ден се настани вкъщи.
От този момент сестра ми пое всички отговорности за домакинството. Със строг тон Люси нареди да си почивам и да не се безпокоя за дреболии. Всяка сутрин питаше Крис какво да сготви, а вечер го посрещаше от работа. Играеше със сина ни, чистеше къщата, плащаше сметките. Положителната енергия, която внасяше сестра ми у дома, правеше всички ни много щастливи, особено Крис. Той започна да се прибира навреме и след вечеря водеше дълги разговори насаме с Люси. Видимо двамата силно се привързаха един към друг. Понякога, уж да й благодари, съпругът ми я канеше на ресторант. Когато се роди и вторият ни син, Крис настоя сестра ми да продължи да живее у дома.
Той беше категоричен, че няма да се справя без нейна помощ. Изминаха две години. Една вечер мъжът ми заяви, че иска да си поговорим сериозно. Притеснена го попитах какво се е случило, а Крис заяви, че иска развод, защото е лудо влюбен в сестра ми и планира да се ожени за нея. Всъщност Люси също го обичала и не можели да живеят повече разделени. През всичките тези години, мислех, че тя ми е най-голямата подкрепа и опора. Вярвах, че съм омъжена за най-добрия съпруг на света, който би преобърнал света за мен. Каква глупачка се оказах. Преди да си тръгне, Крис каза, че мога да остана в апартамента му и да продължа да се грижа за децата. Единствено искал да не му създавам проблеми, докато трае разводът. Ето какво заслужих след дълги години брак. От кого да очаквам помощ сега? Животът ми свърши.
Вижте всички последни статии от Vazhno.BG