Лекарството на бъдещето? Учен на път да открие нов антибиотик:

Учен от университета на Коста Рика вярва, че може да е на път да открие нов антибиотик, скрит в козината на бактериите на ленивци, бозайници, живеещи в тропическите гори на Централна Америка, които никога не се разболяват.

Ленивците носят уникален биотип насекоми, водорасли и бактерии в козината си, което изглежда ги предпазва от болести, казва ученият Макс Чавария .

„Когато гледаме козината на ленивците, виждаме движение: молци, различни видове насекоми… и очевидно, когато има съжителство на много видове организми, трябва да има система, която ги контролира“, казва Чавария.

В изследването си, което провежда от 2020 г., той доказа, че „тези микроорганизми са способни да произвеждат антибиотици , които позволяват регулирането на патогенните агенти в козината на ленивците“.

„Това са бактерии от рода Rothia и Brevibacterium“, казва ученият, публикувал резултатите от изследването в научното списание Environmental Microbiology.

Сега е важно да се проучи дали тези антибиотици имат бъдеще във фармакопеята за хората, каза той.

Ленивци, от които два вида живеят в Коста Рика – Bradypus variegatus или трипръст ленивец и Choloepus hoffmanni или двупръст ленивец – живеят на дървета в тропическите гори на Централна Америка, а също и на карибското крайбрежие на Коста Рика във влажен климат с температури от 22 до 30 градуса по Целзий.

Международната асоциация за опазване на природата смята, че популацията на тези миролюбиви бозайници – които също живеят в Боливия, Бразилия, Колумбия, Еквадор, Хондурас, Никарагуа, Панама, Перу и Венецуела – намалява.

В Коста Рика американката Джуди Ейви управлява убежището за ленивци в Кауита, което тя основава с покойния си съпруг Луис Аройо, за да се грижи за ранени животни.

Хиляда спасени ленивци

Джуди Ейви преди е живяла в Аляска и дори не е знаела за съществуването на ленивци, преди да дойде в Коста Рика . През 1992 г. двойката се погрижи за първия ленивец, който нарече „Лютиче“, и оттогава хиляда индивида са преминали през тяхното убежище.

Ето защо Макс Чавария се обърна към Джуди Ейви, за да проучи ленивци, които са умрели на електропроводи с високо напрежение или са били блъснати от кола или разкъсани от кучета, или намерени малки без майка.

„Никога не сме получавали болен ленивец (…) някои бяха изгорени от проводници с високо напрежение и имаха наранявания по ръцете (…), но не се появи инфекция “, посочва Джуди Ейви.

Макс Чавария отряза косата на 15 индивида от всеки от двата вида и ги култивира в лабораторията, за да ги изследва.

След три години изследвания той преброи около двадесет „кандидати“ за производство на антибиотици, но остава да се види дали е възможно да се приложат към човешкия вид.

„Трябва да разберем системата (която създава имунитет при ленивците) и кои молекули са включени“, обясни той.

В края на краищата природата е първата от всички лаборатории, посочва Чавария и ни напомня за пеницилина , който е открит през 1928 г. от Александър Флеминг, носител на Нобелова награда за медицина през 1945 г., от гъби, които естествено синтезират този антибиотик.

Откриването на нови антибиотици е голямо предизвикателство днес, тъй като Световната здравна организация (СЗО) предупреждава, че настоящата резистентност към антибиотици може да причини 10 милиона смъртни случая всяка година до средата на века.

„Ето защо проекти като нашия могат да помогнат за разработването на нови молекули, които биха могли да се използват в краткосрочен или дългосрочен план в борбата срещу антибиотичната резистентност “, казва Макс Чавария.