Лъжата уврежда самия лъжец:

Малка лъжа, за да накарате някого да се почувства по-добре.

Малка лъжа, за да се представите в очите на някого малко по-интересен и по-добър.

Малка лъжа, за да развеселите някого и да го накарате да забрави нещо неприятно.

Малка лъжа, че сте заработили допълнителни часове в работата, докато сте си браузвали на телефона.

Всичко това наричаме „бели лъжи“ с успокоението, че са изречени без сериозни последици за някого, че са съвсем безобидни, че са с добра цел и т.н.

Само че лъжите разрушават самия лъжец. Бавно и сигурно.

Учените анализират психологията на лъжеца, склонен да открадне химикалка от офиса, да задигне листове от принтера в офиса, да вземе онези 5 стотинки до касата и т.н.

Всъщност изводите са, че една нечестна постъпка, колкото и безобидна да е на пръв поглед, е възможно сериозно да навреди на уменията на човека да общува с другите. Дори и с хора, които нямат връзка с лъжата.

Когато изричаме лъжа или извършваме нечестна постъпка, е твърде вероятно да не отдалечим от останалите, да се затворим у себе си, да се затрудняваме все повече в разгадаването на чуждите емоции.

Когато не сме честни с другите, преставаме да бъдем честни и със себе си. Както и обратното. Следователно една нищожна лъжа е възможно да разруши отношенията ни с другите хора. Отдалечава ни от останалите и отслабва способността ни да изпитваме емпатия.

.

.

.

.

обекти