Кравата усети, че няма да живее дълго след раждането на малкото ѝ, разплака се от благодарност към Исмаил:

В света, пълен с неизвестност и непостоянство, е трудно да открием хора, достойни за нашето доверие.

Способността да се доверим обаче, не зависи само от другите, но и от нас.. От нашите вътрешни убеждения, страхове и надежди. Забележително е, че аналогична характеристика присъства и при животните.

Те имат необяснимата способност интуитивно да разпознават доверието, което ние им предлагаме.
Тази статия представя историята на Фрезър .. Майката крава, която се довери на човека по време на едно от най-критичните й моменти.

Фрезър е крава,която се бореше със здравословни проблеми и бе на път да роди първото и,за съжаление,последното си теле.

По време на процеса на раждане, тя изпитва непреодолими затруднения, но не бе сама. Исмаил, човекът, който я грижеше, бе с нея през цялото време, усилено работейки за да й осигури утеха и помощ. В знак на благодарност, Фрезър се отплати на Исмаил с любов, демонстрирана чрез нежни целувки.

След като процесът на раждане приключи, Фрезър започна да плаче.

Да, наистина. Тази майка крава плачеше със сълзи, които се стичаха по бузите й. Независимо от факта, че новороденото й бе в безопасност, тя продължаваше да целува Исмаил. Това беше начинът й да изрази благодарността си към него.

Фрезър сякаш искаше да каже: „Грижи се добре за дъщеря ми, вярвам ти!“. След това, здравословното състояние на Фрезър се влоши. Тя бе отведена във ветеринарната клиника, докато малката Сави остана под опеката на Исмаил.
На следващия ден, за съжаление, Фрезър почина.

Но доверието, което тя бе поставила в Исмаил, не бе забравено. Той пое задачата да грижи за малката Сави. За да й осигури благоприятна среда за растеж в рамките на Fundacion Santuario Gaia (Фондация Gaia Sanctuary), заедно с други крави и бикове.

Тази история ни напомня за неподценената емоционална сложност на животните, доказвайки ни, че и те, както хората, са способни на големи и непоколебими чувства. Фрезър може да не е вече с нас, но нейният дух и доверието, което тя постави в Исмаил, ще продължат да живеят в Сави.

Исмаил, от своя страна, е чудесен пример за създаване на доверие и посветеност към животните, демонстрирайки възможността за силни връзки между човека и животното.