Кошмарът на моя живот: Майките на двете ми извънбрачни деца:

добавена преди 2 дни Оставете коментар 233 Преглеждания

Беше събота сутрин – ден, в който трябваше да бъда много щастлив. Превъзбуден от очакване, стоях пред огледалото. Изглеждах добре. Кой би ми дал годините! Приличах на младеж, който няма търпение да заведе до олтара любимата жена. Най-накрая и аз се влюбих. Истински, за пръв път, обичах едно невероятно създание. След сполетелите ме неприятности, които буквално преобърнаха живота ми, съдбата ми изпрати прекрасната Мая.

Въздъхнах с облекчение, припомняйки си първата ни среща.
По някаква случайност стояхме един до друг в театъра. Бях обещал на своя възрастна леля да я придружа на спектакъла и тя с интерес наблюдаваше играта на актьорите.

Пиесата ми беше скучна, за малко да заспя. Доколкото можех, оглеждах хората в тъмното, докато погледът ми не се закова на дамата до мен. Онемях! Беше толкова красива! В антракта се осмелих да я заговоря, а в края на вечерта си разменихме телефоните. Такова възхищение към жена отдавна не бях изпитвал.
Обадих й се още на другия ден и смело й предложих да се видим в познато и на двама ни кафене. Мая наистина се оказа изключително чаровна, умна и интелигентна. Не беше никак лесно да си проправя път до сърцето й, но още по-трудно ми беше да разкрия миналото си. Страхувах се, че ако разбере, няма да поиска да е с мен.

Цяла година я лъжех, че съм свободен мъж, без ангажименти към деца и родители, готов на всичко за жената, която обичам. С две ръце се молех късметът да е на моя страна и тя да не научи за тях – майките на двете ми деца, кошмара на живота ми. Точно така бих определил отношенията си с Петя и Павлина. Двете жени не спряха да смущават дните и нощите ми и като буреносен облак се опитваха да помрачат бъдещето ми.

„Оставям децата си да пият кафе, да си бръснат главите и да ядат каквото искат – те трябва да са щастливи“:

Срещнах Петя на един купон, когато бях прекалено млад, едва на 22 години. Все още нямах инстинкт за самосъхранение, нито онази хитрост, с която се хвалят истинските мъжкари, за какъвто, разбира се, се смятах и аз. След няколко чаши уиски двамата се озовахме в ергенската ми квартира. Видяхме се още два-три пъти, но нищо сериозно – просто флирт.

Разделихме се уж с добри чувства един към друг, докато не разбрах, че флиртът ми не е бил толкова безобиден. Почти бях забравил за съществуването на Петя, когато няколко месеца по-късно, бременна в 7-ия месец, тя застана на вратата ми. По дяволите, та аз дори не помнех името й! Последваха викове, крясъци, заплахи, взаимни обвинения и – ето ме, баща на дъщеря. Съгласих се да призная детето, то нямаше вина за нищо, но категорично отказах да се оженя за Петя. Твърде рано ми беше да се задомявам. Живееше ми се, а и без любов семейство създава ли се!

Три години след това с Петя и дъщеря ни пътувахме към Созопол. От известно време тя не спираше да недоволства, че никъде не водя детето и като цяло съм бил изключително несериозен баща, което не беше вярно.

Обичах много момиченцето си и понеже ми бе омръзнало от натякванията й, реших да ги взема с мен. Хем аз щях да си почина, хем дъщеря ми да види море. Предварително бях резервирал две стаи, но когато стигнахме до хотела, се оказа, че на рецепцията не са разбрали добре и са запазили само една. В разгара на сезона трудно се намирали свободни места точно в този хотел, а и бях толкова уморен, че нямах сили да се карам с администраторката.

Психолог: Веднага идете на лекар, ако забележите тези неща при детето:

Още първата вечер обаче се отбих в близкия бар да изпия една студена бира. Имаше много хора и масите гъмжаха от подпийнали клиенти. Точно щях да си тръгвам и да търся друго заведение, когато непозната жена ме дръпна за ръката и каза: „Хей, тук е свободно. Сядай, ако искаш.“ Погледнах я, беше красавица – висока, чернокоса, с прозрачна туника, под която ясно се виждаше, че е без сутиен.

На втората бира се запознахме, а на третата вече се докосвахме по дланите.
Има хора, които си взимат сериозни поуки от минали грешки и се стараят да не ги повтарят повече, но не и аз. Няколко часа по-късно, на лунна светлина, преплели голите си тела на пустия плаж, с Павлина се любихме като подивели. На другия ден, все едно нищо не се е случило, заведох Петя и дъщеря ни на басейн.На съседния шезлонг, опънала изящните си крака, се печеше среднощната ми страст. Като ни видя, намести слънчевите си очила и обърна глава настрани. Реших, че това е краят на морската ми авантюра с Павлина и повече няма да я видя. Сгреших! Тя се оказа от онези лоши момичета, които обичат да си играят на фатални съблазнителки.

Реших да не й развалям илюзията и щом иска да вярва, че съм семеен, нека вярва. И така, през деня изпълнявах ролята на примерен баща и съпруг, а вечер се любех с Павлина. За съжаление всичко хубаво си има край. Почивката свърши, качих багажа в колата и с неофициалното ми семейство потеглихме обратно към София. Както предишния път, така и този бях забравил за краткотрайната си авантюра, когато след няколко месеца тя сама ми напомни за себе си.

След смъртта на съпруга си разбрах, че е имал друго семейство, на което е завещал половината си състояние:

Бяхме разменили координати за всеки случай. И Павлина беше с корем. Дежа вю! Този път не повярвах. Откъде можех да съм сигурен, че аз съм бащата на детето? Кой знае още с колко мъже е пила бира по морските капанчета! Познатата сцена се повтори – викове, сълзи, ругатни и – ето ме баща на още една дъщеря. ДНК тестът след раждането на детето го доказа.

Оттогава години наред плащам издръжки, без да пропускам и месец, но държа майките на дъщерите си далеч от личния си живот. А сега единственото, което исках, е да се оженя за Мая.
Тържественият момент настъпи. Облечен в стилен костюм, треперещ от вълнение и изгарящ от любов, поглеждах любимата си в очакване длъжностното лице да ни обяви за съпруг и съпруга. И тогава вратата на ритуалната зала се отвори, а през нея рязко и грубо нахлу кошмарното ми минало. Стиснали момичетата за ръце, Петя и Павлина ме гледаха победоносно. А като ме видяха и децата, очите им светнаха и те хукнаха към мен с радостни викове: „Тате! Тате!“

Не ми остана време да попитам кога и как двете жени се бяха открили, защото трябваше да си пазя лицето от ударите на бъдещия ми тъст и сина му. Тъст, за съжаление, нямам, защото и сватбата не се състоя. Провали се. Когато Мая разбра, че имам извънбрачни деца, ме нарече подъл авантюрист и лъжец. Опитах се да й обясня, че са плод на наивността ми, че са младежка грешка, и че след сватбата аз наистина смятах да й разкажа всичко, но тя се ядоса още повече. Хвърли булчинския букет и избяга.

Сега съм отново баща за събота и неделя. Сам и самотен. И много-много нещастен.
Андрей