Който иска много, получава малко. Притча за алчността:

Поучителна история за това как алчното зло се наказало само.

Един търговец пътувал за панаира във Франкфурт и по пътя, на улицата на едно село, загубил портфейла си, в който имало 800 гулдена. Огромни пари в онези дни. Тогава един кон струвал 40 гулдена. Така че загубата на тези пари, които биха могли да купят 20 коня, била значителна.

Местен дърводелец вървял по същия този път и намерил пълен портфейл. Взел го у дома. Той не казал на никого за това, но го скрил в очакване, че собственикът на загубения порфтейл може да се появи и ще трябва да го върне. Ако не се появи, това е друг въпрос. Но във всеки случай трябвало да изчака…

В идната неделя селският свещеник обявил в черквата, че са изгубени 800 гулдена и ако някой ги намери и върне, ще му се изплатят 100 гулдена награда. Честният дърводелец донесъл парите на свещеника.

Той наредил да повикат търговеца. Търговецът пристигнал. Взел портфейла си. Преброил парите и дал на дърводелеца не обещаните 100 гулдена, а само 5, и направил това с много обидни думи: „Ти сам си си взел сто гулдена без да ме питаш, тъй като в портфейла ми имаше 900 гулдена!“.

По такъв непочтен начин алчният магазинер решил да измами и да спести пари.

Дърводелецът, естествено, се възмутил от обвинението в кражба и заявил: „Не съм взел нито един гулден, да не говорим за стот. Аз съм вярващ.“ Свещеникът потвърдил, че дърводелецът наистина е почтен и дълбоко религиозен човек, който спазва заповедите на Господа и затова няма как да вземе тези сто гулдена.

Но алчният търговец държал на своето.

Те спорили дълго време и тогава свещеникът отвел дърводелеца и търговеца в съда на град Франкфурт. Случаят се обсъждал няколко дни, като станал обект на множество дискусии сред местните жители. И така в деня, когато съдът трябвало да се произнесе, съдебната палата била пълна с хора. Всички се чудели как ще свърши този спор.

Съдията първо се обърнал към търговеца: „Можете ли да се закълнете, че сте загубили точно 900 гулдена?“

Търговецът, без да мигне окото, сложил ръката си върху Библията и се заклел. Клетвата върху Библията за онова сурово време било много сериозно нещо.

Тогава съдията се обърнал към дърводелеца: „Можете ли да се закълнете, че сте намерили 800 гулдена?“

Честният занаятчия спокойно сложил ръка върху Библията и също се заклел.
След това съдията произнесъл присъдата си: „Въпросът е очевиден. Портфейлът, който дърводелецът е намерил, не принадлежи на търговеца, който е загуби 900 гулдена.

Следователно портфейлът и тези 800 гулдена се прехвърлят на дърводелеца и той може да се разпорежда с парите по свое усмотрение. Търговецът трябва да продължи да търси своя портфейл, в който е имало 900 гулдена!“

Търговецът трябвало да изпълни съдебната заповед и да остане без нищо. Вместо да бъде алчен, ако беше дал 100 гулдена като награда, както беше обещал първоначално, той щеше да остане с парите. Както и с честното си име.

Съдебното решение се оказало мъдро и справедливо, защото алчното зло се самонаказало.

Това е стара притча, но си има автор – писателят и проповедник Йоханес Паули.

източник