Кой си ти да ме съдиш, когато ме срещнеш на паркинга на бензиностанцията:

Кой си ти да ме съдиш, когато ме срещнеш на паркинга на бензиностанцията и ме огледаш от главата до краката, само защото не съм гладко избръснат като теб и не мириша на прах за пране като теб.

А може би, защото там, където спах последно снощи нямаше душове или защото заради задръстванията по пътищата не успях да разтоваря и спах на една отбивка на пътя, тъй като ме изгониха от завода. Но важното е, че днес ще ида да натоваря отново, за да има какво да си купиш довечера от магазина.

Кой си ти да ме съдиш, когато този, който изпреварвам дава газ и не ми дава да си влеза в лентата и затова не мога да го изпреваря бързо както ти се иска на теб? Кой си ти да ме съдиш, когато ме видиш да говоря по телефона и ми правиш жестове, че не трябва да шофирам и да използвам телефон?

Довечера ти ще се прибереш при семейството и приятелите си, а аз имам само този телефон, с който мога да чуя гласовете на моето семейство и приятели и когато някой от тях ми звъни спешно, аз винаги вдигам, защото после може да е твърде късно.

Кой си ти да ме съдиш, когато ме видиш да вечерям до моя камион и направиш пренебрежителна физиономия все едно виждаш куче?

Кой си ти да ме съдиш, само защото работя тази професия?

Сега когато виждаш тази снимка пак ме съдиш, но вече мен ме няма и не съм на този свят, заради теб и другите като теб, които вечно ме съдихте, защото бях просто един работлив човек – шофьор на камион