Кой каквото ще да ми говори – няма щастие без пари:

Вече знам – няма щастие без пари

Когато бях малка, родителите ми ме учеха, че парите не са толкова важни.

И без тях човек може да е щастлив, стига да има приятели и някого, който да го обича.

Вярвах им, докато не пораснах и не се сблъсках челно с действителността.

Омъжих се за Иван, с когото се обичахме и не можехме един без друг.

Едно след друго се родиха децата ни и къщата се изпълни с техния смях.

Приятели не ни липсваха.

Често си ходехме на гости и се събирахме по празниците.

Постепенно обаче нещата се промениха.

Иван го съкратиха и останахме само с моята заплата.

Поразредихме гостуванията и отбягвахме да каним хора вкъщи, защото парите едва ни стигаха да плащаме сметките и да се храним.

Все по-рядко се усмихвахме.

Няма щастие без пари

А мъжът ми, който е веселяк и зевзек, като че ли изгуби остроумието си.

След няколко месеца все пак го взеха на един строеж като пазач, но получава минималната заплата и нещата почти не се промениха.

Продължаваме да стягаме коланите.

Вкъщи не говорим за нищо друго, освен за това от какво ще спестим и ще се лишим.

Защото трябва да вземем на децата нови маратонки.

Аз, която винаги съм обичала хубавите дрехи и добрата козметика, се научих да пазарувам от магазини втора употреба и от промоции.

Вече не гледам качеството, а цената.

Намразила съм миризмата на праха, с който пера, на евтиния сапун в банята, на дезодоранта си от 1.50.

Покрай тях започвам да намразвам и Иван, който не прави нищо, за да подобри положението ни.

Примирил се е и само вдига рамене.

Не можел да направи нищо, пък и не сме били само ние в подобна ситуация.

Яд ме е и на родителите ми, че не ме научиха на правилно отношение към парите, за съжаление не ме нахъсаха да ги печеля.

Защото те може и да не са най-важното, но липсата им уби любовта и прогони щастието в семейството ми.

Дора

източник