Кои са най-големите заплахи пред света през 2024 г.~~~~

Остават броени дни до началото на 2023 г. Анализатори от изследователския Център „Стимсън“ –  мозъчен тръст, който има за цел да подобри международния мир и сигурност чрез анализ и прогнозиране, определят кои ще бъдат най-големите заплахи пред света през следващата година, пише бТВ.

В края на 2021 г. експертите отправиха предупреждения за много от глобалните предизвикателствата, които ни сполетяха през тази година.

Всеки риск е придружен от вероятност да стане реалност. Средната вероятност означава, че шансът за сбъдване на прогнозата е 50/50. Като цяло подобни прогнози стават все по-трудни, тъй като рисковете са все по-взаимосвързани. 

1. Войната в Украйна. Контурите и времето на развръзката на украинския конфликт остават загадка. Отслабена енергийна и продоволствена сигурност, инфлация и икономически спад обаче може да предизвика „умора от Украйна“ на Запад и да подкопае жизненоважната подкрепа. С настъпването на зимата и забавянето на бойните действия Путин със сигурност ще затвърди стратегията си за изтощаване с удари по енергийната и водната инфраструктура на Украйна, така че тя да се срине като държава. В противен случай собствените му загуби ще го принудят да признае поражението си до някаква степен.

Конфликтът крие много взаимосвързани рискове – потенциална безизходица или ескалация, ако САЩ и НАТО отговорят на бомбардировките на Путин с изпращане на модерни оръжия в Киев; руски ядрен удар, ако Киев се опита да завземе Крим; несъгласие между САЩ и ЕС относно количеството и качеството на по-нататъшната военна помощ за Киев.

Вероятност – средно висока

2. Засилване на глада. Световната програма по прехраната (СПП) определи „огнен пръстен“ на глада и недохранването, който се простира в целия свят от Централна Америка и Хаити през Северна Африка, Сахел, Гана, Централноафриканската република и Южен Судан на изток до Африканския рог, Сирия и Йемен, а след това до Пакистан и Афганистан. От 2019 г. насам броят на гладуващите по света рязко се е увеличил – от 135 на 345 милиона души.

Вероятност – висока.

3. Преврат и конфронтация с Иран: Подобно на конфликта в Украйна, безпрецедентното народно въстание заплашва да превърне Иран в поликриза. Съществува опасен конфликт на САЩ и/или Израел с Техеран. Ядреното споразумение с Иран, което допреди няколко месеца беше близо до успех, сега е в застой, ако не и мъртво завинаги. Иран увеличава производството си на високообогатен уран до 60% (като за бомба са необходими 90%).

Вероятност – висока.

4. Изостряне на дълговата криза в развиващите се страни: Програмата на ООН за развитие (ПРООН) предупреди за „сериозни дългови проблеми“ в 54 страни с ниски и средни доходи. В тези страни живее 18% от населението на света, повече от половината от хората, живеещи в крайна бедност, и 28 от 50-те страни, които са най-уязвими от изменението на климата. В исторически план опитите за облекчаване на дълга винаги са изоставали. Проблемите с платежоспособността първоначално се приемат за проблеми с ликвидността – това от своя страна води до продължителни дългови кризи с тежки икономически последици.

Вероятност – средно висока

5. Растящ световен дълг. Според Международния финансов институт през последните четири-пет години нараства както корпоративният дълг на нефинансовите компании (88 трилиона долара, около 98% от световния БВП), така и комбинираният дълг на държавите, корпорациите и домакинствата (290 трилиона долара към третото тримесечие на 2022 г.). Ситуацията отчасти се дължи на годините на ниски лихвени проценти (дори до отрицателни), които стимулираха лесните пари. Макар че като цяло цифрите са леко намалели, поликризата от по-високи лихвени проценти, силен долар, рецесия в Европа, слабост на китайската икономика и несигурността около Украйна със сигурност ще предизвикат нов финансов срив – регионален или дори световен. 

Вероятност – средна до средно висока

6. По-нататъшно отслабване на глобалното сътрудничество. Глобалните рискове – от изменението на климата и дълга на най-слабо развитите страни до космическите отпадъци – се увеличават, тъй като конкуренцията между големите сили затруднява сътрудничеството по общите проблеми. Многостранната търговска система е изчерпана, а протекционистичните действия на някои големи сили за постигане на самодостатъчност ще забавят икономическия растеж във всички страни.

Вероятност – висока

7. Поляризация и раздробяване на технологичната система. По оценка на Boston Consulting Group, ако една от големите сили се опита да постигне пълна самодостатъчност в производството на полупроводници, както възнамерява да направи администрацията на Джо Байдън, само първоначалните инвестиции ще възлязат на един трилион долара, а цените на чиповете ще се повишат с 35-65%. С разгарянето на китайско-американската технологична война Пекин ще изгуби достъп до редица чуждестранни продукти и ще трябва да ги замени със собствено производство, което от своя страна ще подкопае стимулите за спазване на световните стандарти.

Вероятност – средно висока

8. Обостряне на климатичните промени и последици от това. Световната среща на върха COP27 донесе по-скоро разочарование, отколкото реални постижения. Страните производителки на петрол не успяха да откликнат на призивите за постепенно отказване от изкопаемите горива, въпреки заявената цел да не се допусне повишаване на температурите с повече от 1,5 градуса. Повечето учени смятат, че това е на път да се случи и че ако страните не се ангажират с 43% намаляване на общите емисии на парникови газове, общото увеличение ще бъде 2,2 градуса. По-горещият климат ще доведе до засилване на сушите и наводненията, както и до опасни промени в цикъла на валежите, които застрашават реколтата.

Вероятност – висока

9. Изостряне на конфликта между САЩ и Китай. Въпреки срещата между Байдън и Си през ноември, на която лидерите се опитаха да стабилизират отношенията, остават съществени разногласия по отношение на Тайван, технологичните правила и стандарти, търговията, правата на човека и агресията на Пекин, основана на опровергани териториални претенции в Южнокитайско и Източнокитайско море.

Вероятност – средно висока

10. Опасна ситуация на Корейския полуостров. Непрестанните изпитания от страна на Пхенян на пълна гама ракети (86 изстрелвания през 2022 г., включително балистични, крилати, със среден обсег, тактически ядрени бойни глави и междуконтинентални) са част от севернокорейската програма за изграждане на оцеляващ арсенал за ответен удар и за разширяване на възможностите за принуда и евентуално нападение. Подготовката за седмия ядрен опит е в ход от месеци, а правителствата на САЩ и Южна Корея предупредиха за него. 

Вероятност – средно висока.