Когато отвори вратата, тя видя бебе отпред и бележка върху него-Грижи се за сина си:

Когато отвори вратата, тя видя бебе пред и бележка отгоре му-Ето какво се случи!

Декември късно вечер. Почти заспевах, когато чух звънеца на вратата. Отидох до вратата, прозявайки се и си мислейки, кой може да бъде, какво се е случило? Никой не беше на прага, само имаше бебе .

Изтичах до площадката. Тичах надолу по стълбите, после нагоре. Но нямаше никой. Когато го взех, малкото бебе спеше тихо, а отгоре му бележка: – Полина, прости ми. Знам, че няма да оставите детето ми. Обичай Борис като майка. “

Ръцете ми трепереха и в гърлото ми заседна бучка … Взех детето и го занесох вкъщи. Съпругът ми спеше. Мислех, че веднага ще се обадя на властите. И се тревожех дали всичко е наред с бебето и какво да правя, когато се събуди?

Бавно го сложих на дивана. Бебето спеше. Покрих го със завивката и оставих нощната лампа.

Мислех си, какво да го правя.

Собствената ми дъщеря  беше вече на осем години. Спомних си, че на втория етаж наскоро съседката беше родила. Часът беше почти полунощ, но нямаше къде да отида.

– Ира, здрасти. Съжалявам, че съм толкова късно, но е спешно, – казах аз на Ира, която едва беше успяла да отвори вратата.

– Какво става?

– Имам бебе вкъщи и няма с какво да го нахраня. Можеш ли да помогнеш?

Ира ме погледна, но не разбра. Знаеше много добре, че дъщеря ми е голяма. Без повече въпроси, тя приготви бебешко мляко.

– Ето, аз кърмя, но и дохранвам с товоо, а ето и бутилка и пакет, в който има шест пелени.

Сграбчих торбата и изтичах вкъщи. Бебето все още спеше. Отидох в спалнята, за да събудя съпруга си.

– Боре, събуди се, – бутнах съпруга си.

– Какво?

– Имаме неочакван подарък. Представяш ли си, че някой е оставил бебе на вратата и е изчезнал.

Борис не разбра веднага за какво говоря. Водя го в хола и показвам бебето. Съпругът ми беше шокиран. Беше още по-изненадан, когато прочете бележката.

Борис бързо се облече, сграбчи телефона и каза, че скоро ще дойде. Мислех, че иска да поговори с приятеля си, който работи в общината.

Главата ми не го побираше, как можех  да оставя детето. Е, ако не бях отворла вратата? Или като цяло не бяхме у дома? Как можех да го направя?

Разбрах, че е необходимо да се обаждам в полицията, но душата ми се бонтуваше. В края на краищата, това бебе ще бъде отнето и изпратено в дом … Реших да изчакам до сутринта по-добре, когато съпругът пристига да реши всичко.

До сутринта не можах да заспя. Няколко пъти бебето се събуди. Хапна, смених  памперса. Детето беше обгрижвано. Дрехите бяха чисти, нови. Пелената не беше евтина. Защо майка му го направи?

В девет часа сутринта съпругът ми пристигна. Развълнуван и ядосан. Естествено, аз очаквах някакво действие от него.

– Седни, моля те, изслушай ме докрая – каза Борис.

– Ами майката на детето?

Борис не отговори, той призна, че бебето е негов син.

Тук на тези думи умът ми отказа да се подчинява. Твърде много събития в последните часове.

Преди година той имаше малка любовна връзка с това момиче. Усещайки, че все повече се привързва към нея, той реши да прекъсне връзката им. Частично. Не отговаря на повиквания и съобщения. После сменя телефонния номер … За бременността, Борис не знаеше или не искаше да знае.

Двоен удар. Но повече от всичко друго в този момент не съжалявах за себе си, а за бебето.

След няколко дни намерихме майката на детето. В графата на бащинството беше съпругът ми. Малкият Борис остана в семейството ми, ако това беше начинът да наречем нашите отношения сега.

Майката не желаеше да си върне бебето, казвайки, че сега е ред на бащата. И да остави съпруга си с бебе в ръцете си не биваше. Какво ще направи този човек?

Ще мисля за прошка или развод по-късно, когато мислите се върнат в състояние на ред.