Казаха ми, че на две улици от мен живее сериен изнасилвач:

Един ден отварям WhatsApp и получавам линк от приятел към статия – избягвайте тази част на града, там живее изнасилвач.

Вярвам, че всички знаете, че говорим за осъдения сериен изнасилвач Игор Милошевич , който наскоро беше освободен след 15 години затвор.

Някой го снима да седи пред магазин на улица „Далматинска“ и скоро се разчу, че живее някъде наблизо, близо до Ботаническата градина.

Всявайки паника и страх, новината се разпространи като горски пожар и опустоши квартала за един ден. Охранителите в Здравния център предупредиха служителите, че Милошевич е някъде наблизо, приятелката ми получи лютив спрей на 18-годишната си дъщеря, момичетата започнаха да се движат по двойки и да ходят по-бързо през нощта.

Тогава новината придоби нова форма и започна да се говори, че той всъщност не живее в моя квартал, но че няма апартамент, затова стои в хаустори и разбива дворове.

Хванах се как трескаво тичам на вечеря в комплекса на пристанището в Белград, до който тръгнах пеша през Жорж Клемансо.

„Аз не съм нормален, та тук всичко е пълно с изоставени заводи и места, където можеш да спиш“, главата ми блъскаше с все по-бързите ми крачки.

„Мама ми каза, че той живее на Баново бърдо и винаги водя кучето си с мен, когато излизам“, разказва приятелят ми на същата вечеря, на която влязох задъхан и разстроен.

Страхът се прокрадна в нас за една нощ, всеки го видя някъде, оставаше само да се организираме и да докладваме какво се случва.

Оставяме го да се страхува от нас. Точно това, което го храни и което той така гордо изтъкна в саркастично интервю, което даде пред сръбска медия.

„Харесва ми, когато се страхуват от мен. Когато те отговарят или имат отношение, не се интересувам“, каза той.

Така ли? Той дори не подозира колко е опасно, когато жените спрат да се страхуват. И колко силни са те срещу едно малко, незначително човече с болни нужди. Това, което ни остава, е да сме готови за такива неща, да не позволяваме на страха да ни се прокрадва. Защото кой знае колко още има, за съжаление, и нямаме представа, че всеки ден минават покрай нас. Защото те нито са отчетени, нито регистрирани престъпници.