Изглежда, че роднините и близките винаги трябва да се подкрепят и да бъдат надеждна опора. Животът обаче често е различен.
Най-близките се карат, а след това не общуват с години. Героинята на нашата история се оказа в такава ситуация. Тя спря да общува със сестра си, но след много години се появи на прага на дома й.
РОДНИНИ И БЛИЗКИ ХОРА
Със сестра ми не сме си говорили през последните 10 години. Не се виждахме и дори не си честитяхме празниците. Но онзи ден тя се появи на прага ми и започна разказа си без предисловия. Оказва се, че някой й е казал, че сега живеем добре. Затова тя беше решила да ми поиска пари.
Ако беше дошла при мен с такава молба преди 10 години, определено щях да откажа. Но сега разбирам, че животът не е черно-бял. Всичко може да се случи, не можете да действате прибързано. Затова не знам какво да правя. Може би трябва да започна тази история отначало и да разкажа какво се е случило .
……………
Ина и аз сме сестри.
Мама ни отгледа сама. И, струва си да се каже, в детството бяхме много близки. Опитахме се да помагаме на майка ми, започнахме работа рано. Когато бях на 22 се омъжих. Съпругът ми и аз се преместихме в друг град и започнахме да живеем отделно. Ина остана с майка ни. Тя също се омъжи. Така започнахме да живеем заедно .
През цялото това време не поисках нищо от майка ми.
Опитах се да помогна с каквото мога. Когато майка ми се разболя, постоянно идвах, носех храна и оставях пари. След това работех на две места и отгледах детето си. Не беше възможно да идвам толкова често, но им помагах редовно .
Когато майка ми почина, се оказа, че тя е прехвърлила цялото имущество на сестра ми. Не ми беше оставила нито стотинка. Сестра ми беше казала, че е честно, защото е била близо до майка ми до последно. И никой не се беше сетил, че цялото лечение беше платено от моя джоб.
Предателството на сестра ми ме удари силно. Но тогава съпругът ми ме подкрепи. Той ми каза да оставя всичко както е и да забравя тази ситуация. Направих го, но вече не исках да общувам със сестра си .
И сега, 10 години по-късно, тя се появява на прага ми и моли за помощ. Тя иска да й заема 5000 долара. Родителите на зет ми казаха, че искат да купят апартамент за младите. Но само при условие, че и тя допринесе своята част, но тя нямаше пари. Затова беше решила да ме попита. Честно казано, молбата й ме ядоса много в началото .
От една страна мога да помогна. От друга страна, тя се отнесе нечестно към мен. Тя продаде къщата на майка ни, за да купи апартамент за големия си син. И сега ми иска пари за втори апартамент. Съпругът ми казва, че ще подкрепи всяко мое решение. И мисля, че може би е време да забравим старите вражди и да дадем пари. В крайна сметка ние наистина сме семейство. Мама винаги ни е учила да си помагаме . Какво да правя?
………….
Героинята на нашата история е много мъдра жена, както ни се струва. През годините тя е успяла да се освободи от обидата и е готова да помогне на сестра си. Но може да се случи, че тя няма да види тези пари отново. Очевидно сестра й няма възможност да ги върне някога. Може би има смисъл да се формализира всичко. Какво мислите за тази ситуация?
.
.
.
zajenata
Вижте всички последни статии от Vazhno.BG
не бих простила и не бих дала пари
От двете деца едното винаги се оправя само, а другото го „отглеждат“ родителите, докато са живи. Родителите винаги подкрепят по-нефелното – към него са и по-безкритични и го обгрижват повече. После нефелното няма кой да го „отглежда“. А необгрижваното се е грижило и за своето си, и за тяхното. Накрая се оказва точно обратното – нефелното в живота има повече претенции, че се е справило – помагало на родителите си. Оправното цял живот е било в заеми, а нефелното не е теглило и 5 лева заем. Но накрая наследството се дели 50/50 в общия случай. Те така …