Как перач станал богат по време на златната треска, перейки дрехи безплатно:

Златната треска в Калифорния направила много хора богати. Някои с невероятно гениални средства. На 24 януари 1848 г. Златната треска в Калифорния започнала официално.

През този период златотърсачи от цяла Америка и света дошли в Калифорния в търсене на златото, за което се спекулирало, че се намира навсякъде, просто трябвало да се търси усилено или достатъчно дълго. Подобни спекулации привлекли не по-малко от 300 000 души.

Но не всичко било свързано със златотърсачите. С тях дошли склададжии и собственици на хотели, бармани, шарлатани, всякакви собственици на бизнес, които искали дял от плячката.

За добра сума можело да получите чисто легло и топла храна или да поправите лопатата си, или пък да изперете и изгладите калните си дрехи.

Прането била услуга, която донесла огромни богатства на човек, който никога не взел нито стотинка за това, което правел. Колкото и парадоксално да звучи, един китаец натрупал богатството си, правейки нещо толкова тривиално като прането на дрехите на златотърсачите.

Процесът на намиране на злато включвал много ръчен труд. Независимо дали се работело в мина или в шлюзове за злато в потоци и реки, това била тежка и мръсна работа.

Китайският перач знаел това и му хрумнала идея, за която по ирония на съдбата никой друг не се сетил: да погледне вътре в дрехите, които изпирал.

Когато китаецът пристигнал в Уивървил, Калифорния, той получил прякора Джон Джон; било обичайно да се наричат по този начин. След като миньорите разбрали, че малкият китаец не взима нито стотинка за това, което прави, той станал „за смях на Уивървил“.

Но това, което златотърсачите не знаели, било, че Джон Джон бил достатъчно умен, за да разбере, че златният прах ще се улови във влакната на дрехите – и той внимателно събирал всичко преди да изпере дрехите. Понякога хитрият предприемач дори намирал малки златни късчета пъхнати в панталоните на клиентите си.

Според хрониката на златотърсач на име Джон Хофман, Джон Джон е „изпрал“ достатъчно злато, за да си осигури комфортен живот в Сакраменто.

Той пише, че Джон Джон е бил забелязан да носи изискани дрехи и да живее много добре година след като напуска Уивървил. Но това не беше единственият път, когато Джон Джон успял да заблуди всички, измисляйки друга схема. Имаше общо убеждение, че всички азиатци изглеждат еднакви и че е доста трудно да се разграничат един от друг. Джон Джон решил да се възползва от това.

Китаецът вече бил утвърден предприемач и започнал строителен проект доста близо до Култървил. Човекът, който наел Джон Джон, платил на него и неговите 18 работници. Истината обаче била, че китаецът наел само 10 работници.

Джон Джон прибрал допълнителните 8 заплати и на всичкото отгоре работниците трябвало да дадат на Джон Джон половината от заплатата си за честта да работят за китайския „шеф“.

.

.

.

7kefa