Как хората са се охлаждали преди климатика:

Жителите на древните цивилизации са се борили с горещините точно както ние днес. Само че не са имали климатици, които да им помагат. Затова трябваше да проявят повече въображение, за да улеснят живота си с това, което имаха.

През горещите летни дни всички търсим място край вентилаторите с водни пръски в градините на кафенетата и ресторантите, за да се разхладим.

По подобен начин са били охлаждани и през Стария век. Древните египтяни, индианците, римляните и гърците са потапяли големи парчета плат във вода. След това са ги окачвали над отворите на вратите и прозорците. Въздушният поток през мокрите тъкани създава усещане за свежест в отопляваните помещения.

Този метод се предава от векове. Така че на старите фасади в Котор и други средиземноморски градове. Все още можете да видите метални или дървени конструкции над прозорците.. Които са били използвани за окачване на мокри чаршафи.

В Египет в коридорите, през които протичаше въздухът, държаха и големи съдове с вода. Изпарението на водата понижи температурата на въздуха с няколко градуса.

В Стария Рим през къщите са изградени канали, през които тече прясна студена вода. През самите стени са монтирани водопроводни тръби, които мнозина наричат ​​първите централни климатични системи.

Друг начин за охлаждане на сградите е самата архитектура, която варира от климат до климат.

В Близкия изток, така наречените въздушни кули са построени върху къщи, които със своята система от специално подредени отвори позволяват на въздуха да преминава през сградите и по този начин да ги охлажда.

Кулите бяха различни в различните области. Адаптирани към ветровете, които духат в тази област, влажността на въздуха и количеството пясък и прах във въздуха.

Тези решения бяха пренебрегнати в модерната архитектура на 20-ти век. Само за да бъдат възродени през 21-ви като идеален начин за охлаждане на пространството. И намаляване на потреблението на електроенергия, а оттам и на разходите.

Китай пък имаше свое архитектурно решение – капандури, т. нар. „райски кладенци“ в покривите, през които чистият въздух влизаше директно в центъра на сградата. Разпределението на стаите около капандурата беше такова, че слънчевите лъчи не успяваха да нагреят пространството под капандурата.

Под отворите на покривите често е имало корито за събиране на дъждовна вода, така че водата, която се изпарява от него, охлажда допълнително пространството и осигурява вода за растенията.

Разбира се, има и фенове като предшественик на феновете. Първоначално те са били направени от листа, хартия, плат, с полукръгла форма, за да могат да се държат възможно най-лесно и да се охлаждат.

Първият електрически вентилатор е създаден през 1880 г., а в началото на 20 век те започват да стават част от мебелите.

Първият климатик, най-подобен на този, който познаваме днес, е изобретен от американския инженер Уилис Кериър през 1902 г.