Излезе нова кошмарна версия за случилото се с Людмила Живкова:

Иля Прокопов е известен български археолог, нумизмат, експерт по културни ценности и преподавател в ЮЗУ „Неофит Рилски“.

В началото на 80-те години той става част от една незавършена мисия, която граничи с фантастиката и за която се говори и до днес.

Той разкрива пред „България днес“ някои шокиращи подробности и около смъртта на Людмила Живкова.

Разказът му може да се приеме и като илюстрация за атмосферата на онова време и митологиите извън официална комунистическа България.

Тогава Людмила Живкова, дъщеря на комунистическия лидер Тодор Живков, и пророчицата Ванга застават начело на археологическа експедиция в Странджа.

Група изследователи тръгва на мисия, която трябва да открие информация от изключителна важност за цялото човечество.

Става дума за древни документи и предмети, съдържащи знание, което може да промени живота на цялата планета.

„Всеки един от участниците в тази експедиция е бил съгласуван лично от Ванга.

Нейната племенница Красимира Стоянова се допитвала до пророчицата за всяко отделно име, което да включи в мисията.

Ванга е казвала – този може да участва, този не може.

Бях безкрайно изненадан, когато един ден ме повикаха в Института по култура и ми казаха, че отивам командировка в Странджа.

Без да ме питат дали искам или не искам. Нямах право да откажа.

Тогава системата не приемаше откази. Заминах уж за малко. Върнах се след месеци.

Говореше се и дори се е споделяло от научни кадри, че в недрата на българската земя, колкото и да са орязани нейните граници, все още има две или три огромни депа, съдържащи важна информация за цялото човечество.

„Чувал съм тези неща по време на експедицията от Кръстю Мутафчиев, който беше един от най-приближените до Людмила Живкова“ споделя Иля Прокопов.

„Нямахме право да говорим дори пред хора от службите за сигурност.

Явно Людмила Живкова вече е знаела, че около нея има предатели.

През онези години загубих благоволението на мои отколешни преподаватели и професори.

Мълчах за мисията, а те се дразнеха от това.

Моята задача в групата на Живкова беше да работя като експерт при евентуално откриване на културни ценности“, разказва той.

„Струва ми се, че в района има много силни енергийни полета.

Подобни на тези, които съществуват на Рилските езера.

Занимавам се с наука и научни изследвания и по-скоро съм скептик.

Нямам точно обяснение за това, което се случи тогава. Знам ли…“, споделя Прокопов.

„Неочакваната смърт на Людмила Живкова промени всичко.

Когато тя почина, заместник-премиерът професор Стаменов каза, че е обещал пред паметта й да доведе експедицията в Странджа докрай.

Продължихме работа, но не за дълго. Не мога да кажа, че са ни арестували, но ни махнаха от района и спряха мисията.

Казаха ни да се прибираме вкъщи и да стоим на разположение.

После започнаха да ни викат из кабинетите на Главно следствено управление и други злокобни места.

Да се чудиш в България ли бяхме или в друга държава.

За мен тези, които проведоха наказателната акция срещу хора от нашата експедиция, изпълняваха нареждания от чужда страна.

Всеки, който се е хванал да прави нещо добро за България, е смазан.

Кръстю беше пратен в Пазарджишкия затвор. Там какво му се е случвало даже не искам да си помислям“, коментира Прокопов.

„На Людмила Живкова са й помогнали да умре. Тя беше безкрайно неудобна.

На границата на два мегаблока в геополитически план, тя си позволи да направи много неща, които извисяваха националното самоуважение на България.

В този океан от комунистически интернационализъм не се позволяваше никой да бъде по-голям от съветския слон.

Тогава и азбуката беше съветска, и слонът беше съветски…

Живкова си позволи да направи ходове, които изобщо не попадаха в рамките на тази политика.

Не можеха и да я контролират, защото тя бе член на Политбюро.

Катастрофата, която тя преживява, също е много странна. Вследствие на този инцидент Живкова имаше платинен имплант в главата.

Интересно как така нейната служебна кола е била блъсната от някакъв камион.

Много нагласена работа… Но там, където пипат тайните служби, следи няма.

Няма и ясен отговор на въпроса как умря Людмила Живкова.“

източник