Историята на моята голяма любов: Истината за красивия, самотен баща в който се влюбих, се оказа различна:

добавена преди 3 седмици Оставете коментар 1,289 Преглеждания

Историята, която искам да споделя с вас, се случи преди две години. Много обичам брат си и жена му. Снаха ми Сия е мил човек, но й е трудно да върши няколко неща наведнъж. Например да гледа племенницата ми и в същото време да готви. Не й се удава. В тези сложни моменти на помощ се притичвах аз. Обличах Калина, качвах я в количката и заедно се запътвахме към парка. Тогава тя беше на годинка и половина и все още не говореше.

Независимо от крехката си възраст беше голяма хитруша и чудесно знаеше как да ме накара да я пусна няколко пъти на пързалката. Докато пиех кафе, Калина играеше в пясъчника с другите деца. Веднъж, наблюдавайки племенницата си, долових нечий поглед. Обърнах се и на съседната пейка видях млад мъж с количка с близнаци. Изглежда скучаеше, защото любопитно оглеждаше останалите посетители.

Очите ни се срещнаха и двамата си кимнахме любезно като стари познати. Два дни по-късно непознатият с близнаците отново беше в парка, стоеше на същото място.
С едната ръка поклащаше количката, а с другата ровеше в телефона си. Огледах се къде да седна, но наоколо гъмжеше от майки и баби. В следващия миг мъжът вдигна поглед и щом забеляза колебанието ми, се обърна към мен: „Заповядайте, има местенце и за вас.“ След няколко минути бъбрехме приятелски. Непознатият се представи като Цветелин, а аз му казах, че съм Поли. Не го попитах на колко години е, но не изглеждаше на повече от 25. Млад татко, помислих си, изпитвайки за момент огорчение.

Преди 7 години петзнаците влязоха в историята – как изглеждат уникалните момичета днес, никой не е би предположил:

Близнаците бяха впечатляващо красиви. Руси, бели, синеоки – истински ангелчета. Кротко си стояха в количката, прозявайки се от време на време. Разговорът вървеше с лекота. Какво ли не обсъдихме: тежките безсънни нощи, първите зъбчета, страшните колики. Разделихме се с впечатлението, че всеки от нас е родител.
Оттогава двамата редовно пиехме следобедно кафе. Понякога аз сменях памперсите на близнаците, а той предпазливо люлееше Калина на люлките. Веднъж през ума ми мина мисълта какво ли ще е, ако всъщност се забавлявахме не като познати, а като семейство. Но после се сещах, че Цветелин има съпруга, а и тези две красиви момченца. Но винаги идваше сам. Често се чудех защо жена му не ги придружава.

Един ден уж случайно заговорихме за самотното родителство. Тогава се случи нещо неочаквано: той ме хвана за ръката и тихо попита: „Ти си самотна майка, нали, Поли?“ Не знам защо излъгах. Очите ми се изпълниха с тъга и безмълвно кимнах с глава. Цветелин леко ме придърпа към себе си и нежно каза: „Силна жена си. Възхищавам ти се.“ Трогната, събрах смелост и с хриплив глас му зададох въпроса: „Къде е майката на близнаците?“

След кратко мълчание го чух да казва: „Няма я, тръгна си.“ Вълна от облекчение заля цялото ми тяло. Господи, той е свободен да бъде щастлив, при това с мен. Виждайки блясъка в погледа му, разбрах, че и на него подобни мисли не са му чужди. Устните ни се приближиха, ала точно тогава Калина замрънка нещо. Ето ти проблем – децата. Те ни запознаха, но и се явяват пречка. Отдръпнахме се един от друг и се разсмяхме.

Пиете ли достатъчно вода? Направете този 5-секунден тест:

На другия ден реших сама да отида в парка. Гримирах се, сложих си парфюм и се запътих към мястото, където той обикновено седешe с близнаците. В джоба си носех и портфейла му, който той случайно изтърва в количката на Калина. Но когато пристигнах, го нямаше. Час и половина чаках напразно. За първи път се проклех за лъжата си.

Защо не му признах, че всъщност съм леля на Калина? Ръцете ми си играеха с портфейла му, без да искам го отворих и на земята се изсипа цялото съдържание. Наведох се да го събера и видях, че има визитна картичка с адрес и телефон. И реших: ще отида направо у тях, ще му разкажа всичко и ще го помоля да ми прости.

Половин час по-късно позвъних на звънеца му. Сърцето ми биеше лудо. Чуха се забързани стъпки и една жена застана пред мен. Руса, бяла, синеока, досущ като близнаците. Майка им – съпругата на Цветелин. Значи се е върнала, затова днес не дойде. Подадох й портфейла със свито гърло: „Мъжът ви го забрави в количката на племенницата ми…“ Обърнах се и си тръгнах. Тичах по улиците, ридаейки на глас.

Близо седмица не ходих в парка. Самочувствието ми бе накърнено. Накрая все пак се предадох пред хленченето на Калина. Докато я наблюдавах как рови в пясъчника, зад гърба ми долетя познат глас: „Поли!“ Беше Цветелин, а с него красивата блондинка. Тя застана срещу мен, усмихна се и каза: „Здравейте, аз съм Ели – майката на близнаците и сестра на Цветелин. А вие навярно сте жената, в която брат ми е влюбен до ушите?“ Ето как простичко всичко се изясни.

35 години той търпеливо украсяваше стария гараж. Съседите го наричаха луд, докато не видяха резултата – изумително! /Снимки//:

Последваха признания, разкаяние и смях. Оказа се, че моят любим е вуйчо на близнаците. Излъгал ме, защото искал да ме впечатли и да се покаже достоен баща. Аз, разбира се, излъгах по същата причина. Цветелин имаше уникално чувство за хумор. Точно като мен. И двамата приехме ситуацията от комичната страна. Така се и оженихме – лудо и щуро. Днес сме родители на прекрасна дъщеричка и когато отидем в парка, сме истинска атракция. Само си ни представете – ние тримата, близнаците и Калина – едно голямо и щастливо семейство.
Поли