Истината от първо лице: Какво е да си жена в Турция:

Да ви заведа на разходка из улиците на мистериозна Турция, която като типичен съсед, съществува там някъде току до нас, уж знаем много за нея, но в същото време си остава на практика непозната.
Турция успява да събере в себе си прекрасните лазурни брегове на Средиземноморието, пропити с хилядолетна история, ултра модерните увеселителни паркове, разкошните търговски центрове и жилищни комплекси, както и непонятната крайна бедност в най-източните райони. Тя е истинска страна на контрастите, като отношението към жените в нея не прави изключение. Там те са едновременно боготворени и принасяни в жертва. Всеки ден от столетия насам. Казват, че пророкът Мохамед бил цитиран да изрича:

Което обикновено е интерпретирано в смисъл, че няма по-голяма светица от нея.
В същото време жените в Турция са едни от първите в света, получили право на глас по време на избори. Това се дължи на Мустафа Кемал Ататюрк, турският просветител, пълководец и всепризнат велик държавник, който приживе успява да даде невероятен начален тласък на страната към модернизация, както в управлението, така и в обучението и държавната администрация. Това се случило преди почти 100 години. Оттогава жените в Турция имат право да участват в политиката, икономиката, държавния живот, науката и въобще всяка сфера на живота.

Първата жена депутат, Хатъ Чърпан, е член на Великото народно събрание, избрано през 1935 г. За сравнение: само допреди около 50 години жените в САЩ, например, са наемани основно като секретарки, стенографи или други подобни дейности с нисък образователен ценз, и то само докато се омъжат.

Турция може да се гордее със Сабиха Гьокчен, една от първите жени в света пилот на военен самолет, проф. д-р Тансу Чилер, единствената жена премиер в тази страна, Тюркян Сайлан, лекар, академик и социално ангажирана личност, Гюлер Сабанджъ, мултимилионер, собственик и ръководител на огромния Сабанджъ холдинг, Eлиф Шафак, писателка на бестселъри, преведени на над 40 езика, Лена Ердил, уиндсърфист от световна величина. Но в същото време много хора в Турция се срамуват, и с право, от изостаналостта на законите и липсата на мерки за предпазването и предотвратяването на насилието над нежната половина на населението си.

Неотдавна присъствах на презентация в университета, където работя, на тема “Не на насилието над жените”. Беше подготвена от неправителствената организация “Пурпурен покрив”, която се занимава със създаването на центрове за подслон и помощ на жени, подложени на насилие. „Пурпурен покрив“ са си поставили нелеката задача да лобира за пренаписването на наказателния кодекс в частта му, касаеща подобни престъпления. Този ден научих ужасяващи факти за броя на убийства, извършени от бивши или все още настоящи съпрузи, за изнасилвания.

Всичко това, случващо се днес, не много далеч от лъскавите кафенета, ресторанти и барове в големите градове. Съвсем накратко, по данни на националния статистически институт, през 2013 г. 39% от омъжените жени в Турция са признали, че в даден момент са били жертва на физическо насилие.

Но какво е на практика да си жена в Турция и по-специално в Истанбул? Съзнавам, че мога да ви предложа само един субективен и силно ограничен поглед върху живота на жените тук.
Когато преди десетина години дойдох да живея в този огромен космополит, завъртял главата ми с пъстротата си, не си давах сметка, че нямам дори бегла представа какво означава да си жена в Турция. Тогава още нямах близки приятелки тук, учех всичко в движение и понякога с цената на публични излагации от моя страна.
Още през първата разходка край прекрасния бряг на Босфора прецених, че тук момичетата се обличат доста по-скромно. Полите рядко са по-къси от класическото “четири пръста над коляното”, потници с тънки презрамки и блузи с раздаващи се деколтета не са предпочитани, както и нищо, което да описва тялото твърде плътно. Но всичко останало е позволено, стига да се чувствате удобно в него.

А дори и гореизброените правила не важат за туристите, или ако сте жител на някои от централните райони и по-специално, ако сте решили да изследвате булевард „Багдат”. Всъщност не се стряскайте, защото ако решите да проявите смелост и облечете минипола, тясна блуза и токове от над 8 сантиметра, не рискувате друго, освен може би и дори покани за помощ, кафе или нещо повече. Мъжете ще ви оглеждат най-безцеремонно и твърде нахално, нещо, което те така или иначе правят, ако приличате на чужденка.

Важното е да избягвате на всяка цена осъществяването на контакт с оче с мйжу в репродуктивна възраст. Едно по-продължително задържане на погледа много често бива прието като негласна покана за запознанство. Както и твърде сърдечните усмивки. Но с тях, ние, българките, обикновено нямаме проблеми, така и не сме свикнали да ги употребяваме твърде често.

Ако сте понаучили малко турски и се опитвате да комуникирате с помощта на тези си знания, сте обречени на по-добрите сделки при пазаруване, на по-кратките маршрути с такси и въобще като цяло на едно по-топло и приятелско отношение. Правилото за гледане в очите не важи, когато става дума за търговия. Тогава е позволено да включите целия си естествен чар. Даже се очаква от вас. Така че смело към Капалъ чаршъ 🙂
Само не се възмущавайте, ако не ви подадат ръка за поздрав или ако сервитьорът в ресторанта попита мъжа, с когото сте, какво желаете. Той го прави, за да демонстрира уважение, включително и към вас самите.
За съжаление, най-трудно е за жените, които могат да бъдат сбъркани с рускини. В следствие на дълги години утвърждаване на репутацията на имигрантки от Русия, Молдова и Украйна като компаньонки и проститутки, много често момичетата, които приличат на тях, са притеснявани с “неприлични” предложения.

От другата страна са жените на Истанбул, които не се различават твърде много от нашите момичета. Те са горди и смели, спомнете си снимките от протестите от миналото лято, наречени “Гези”. Не са свикнали да ги настъпват или пререждат по опашки, както и да не им отстъпват място в автобуса. Ако случайно някой им подвикне непристойни думи,
или поне срама с незабавна вербална реакция от страна на обекта.

Те не са независими. Голямата част от момичетата в Турция, дори и в големите градове живеят при родителите си, докато не се омъжат. Единственото изключение е времето, докато учат в университет, евентуално в друг град. Дори да имат професия и работа, от тях се очаква да връчват у дома цялата си заплата и да живеят с определеното им от родителското тяло. Това, разбира се, не пречи да си имат собствени кредитни карти и да пазаруват като самозабравили се в магазините за дрехи.
Те са скромни. Не е прието да срещнат родителите и приятеля си, ако нямат наистина сериозни намерения за общо бъдеще. Както и той да ги запознае със своите родители. Това, както можете да си представите, води до още рестрикции в ежедневието и хиляди дребни лъжи, изтощителни машинации, за да откраднат малко време насаме след вечерния час.

Същевременно те са глезени. Въпреки че им се налага да живеят с милион и едно ограничения, мнозинството очакват, че след като се омъжат, ще имат обзаведен самостоятелен дом и няма да работят. Тези от тях, които остават на работа, го правят обикновено по собствено желание и в стремеж за по-добър стандарт.
Жената от Истанбул се грижи добре за себе си. Независимо дали работи, или е домакиня, обикновено посещава фризьор и маникюр поне веднъж седмично. А за по-специални случаи ходи и на гримьор. Тук са на почит всякакви разкрасителни и подобрителни процедури. Неслучайно броят на естетичните хирурзи е по-голям от този на детските хирурзи.

Те умеят да се забавляват. Дали ще е моминска вечер, златен ден (месечни сбирки, които се провеждат между приятелки. Жените се събират последователно в дома на всяка една, като са длъжни да донесат като подарък по една златна паричка. Домакинята от своя страна се подготвя с гозби и забавления), караоке, механа или просто дискотека, липсата на партньор никога не би ги спряла да излязат да се позабавляват.
И всички жадуват да са обичани, оценени, осъществени…
Автор: Гери Чифтчиоглу, публикувано в „Жената днес“

източник