И науката е доказала: жените работят по-усърдно и повече от мъжете:

Физическата работа отнема много време и енергия за повечето хора по света всеки ден. Какво определя дали жените или мъжете работят повече в домакинството?

В повечето общества на ловци и събирачи мъжете са ловци, а жените са събирачи – което означава, че мъжете са по-мобилни. Но каква е връзката в различно организираните общности?

Юан Чен и Рут Мейс проведоха проучване на групи пастири и фермери в тибетските провинции в селските райони на Китай. Това е район с огромно културно разнообразие. С проучването те искаха да разберат кои фактори определят кой върши по-натоварващата домакинска работа и защо. Резултатите от проучването хвърлят светлина върху различията между половете по отношение на работата в различните общности, съобщава Science Alert .

По-голямата част от възрастните в света са женени. Бракът е договор, което означава, че двете страни се очаква да инвестират и да печелят еднакво от съюза. Но неравностойното договаряне в домакинството – като например когато един човек заплашва с развод – може да доведе до неравен принос към партньорството,за още интересни статии натиснете тук.

Напускам дома

Изследователите решават да тестват хипотезата, че напускането на дома след брака, за да живее със семейството на съпруга, може да доведе до повече домакинска работа. При такива бракове новото лице не е роднина или споделя обща история с никого в новото домакинство.

Ако наоколо няма роднини, те са в неизгодна позиция по отношение на силата на преговорите.

Най-често срещаната форма на брак е тази, при която жените напускат семейните си домове, а мъжете остават със семействата си в общностите, в които са израснали. Това се нарича патрилокалност.

Неолокалността – при която членовете на двата пола напускат семействата си след брака и двойката живее на ново място далеч от двете семейства – също е обичайна практика в много части на света. Матрилокалността, при която жените остават в семействата си, а мъжете идват да живеят в семействата на жените си, е много рядко явление.

Дуолокалността – при която нито един от партньорите не напуска дома си, а съпругът и съпругата живеят отделно – е още по-рядка.

За щастие и четирите практики могат да бъдат намерени в богатата на култура вътрешност на Тибет.

Проучването се фокусира върху селските села в шест различни етнически култури. Работейки с университета в Ланджоу в Китай, изследователите интервюираха повече от 500 души за състоянието им след брака и ги помолиха да носят устройства за проследяване на активността, за да проучат количеството физическа работа, която извършват.

Жените работят повече

Първоначалният извод е, че жените работят много повече от мъжете, както и че те допринасят най-много за семействата с труда си. Доказателство за това се вижда в собствените им изявления за това колко работят, както и в устройствата за проследяване на физическата активност.

Средно жените извървяват малко повече от 12 000 стъпки на ден, а мъжете само около 9 000. Мъжете също работеха много, но по-малко от жените. Те прекарваха повече време в хобита или социални дейности, но също така и в почивка.

Причината за това може да е отчасти защото жените са средно физически по-слаби от мъжете и следователно може да имат по-малка сила при преговаряне. Но изследователите също са открили, че хората (както мъже, така и жени), които напускат домовете си и се присъединяват към семействата на партньорите си след брака, работят по-усилено от тези, които остават в семействата си.

Ако една жена се изнесе от дома си след брака, а много жени правят точно това по света, тя страда не само защото й липсва собственото семейство, но и защото трябва да работи много повече.

Ако и двамата партньори се отдалечат от семействата си, и двамата работят усилено – но жената продължава да работи повече. Проучването показа, че пълно равенство съществува само в случаите, когато мъжете се движат, а жените не.

Тези резултати помагат да се разбере защо жените по целия свят напускат семействата си след брак, докато по-голямата част от мъжете не го правят. Напускането на семейството се отразява особено зле на мъжете – те добавят около 2000 крачки на ден, а жените – само 1000 крачки.

Времето и енергията, изразходвани за работа на полето, отглеждане на домашни животни и домакинска работа, са в конфликт със свободното време. Значителни нива на физически труд за поддържане на домакинството в тези селски райони означават по-малко време, прекарано във ваканция.

От еволюционна гледна точка, жертването на почивка не е желателно, освен ако не допринася за нивата на фитнес – като например увеличаване на шансовете за оцеляване на потомството.

Не знаем дали жертването на почивка е желателно в тези случаи, защото има малко изследвания по темата. Това може да е вярно в по-бедните, селски части на света, но не е вярно в богатите условия.

В повечето градски райони, например, неактивният начин на живот става все по-често срещан. Изследванията показват, че заседналият начин на живот се превръща в проблем за общественото здраве, свързан с много хронични състояния като затлъстяване, безплодие и психични заболявания.

Неравенството между половете по отношение на физическия труд все още съществува както вътре, така и извън домовете. Проучването предостави еволюционна гледна точка защо жените са по-склонни да носят по-тежък товар от мъжете.

Нещата обаче бавно се променят. Все по-често жените създават семействата си далече както от собственото си, така и от семействата на партньорите си, което увеличава тяхната преговорна сила. Към това трябва да се добавят нарастващите нива на собствено богатство, образование и автономия.

Тези промени принуждават мъжете да поемат повече физически работни места в градските, индустриалните и постиндустриалните общества.