Финландка намери българския си баща и брат във Франция:

Телевизия от Хелзинки снима в Пловдив и на Ламанша щастливото събиране на барабаниста Лазар Антонов и дъщеря му, които се търсят от години

27-годишната финландка Ерика Хутунен успя да открие българския си баща Лазар Антонов 9 г. след като започна да го търси. Таткото се разплака от щастие, че най-после може да прегърне момичето, с което опитва да се свърже от 27 г.

Най-неочаквано Ерика откри в Пловдив и 81-годишната си баба, чичо и братовчедка, както и по-малък брат във Франция, за които не подозираше.

Намирането cтана c pешаващата намеса на програмата за cъбиpане на pазделени роднини на финландската телевизия Find My Family (“Намери моето семейство”) и “24 часа”.

“Не можете да си представите какво означава това за мен. Опитвах да намеря баща си повече от 9 г., откакто научих за него. Пробвах какво ли не, писах на много хора с това име, които открих, само вие успяхте”, казва през сълзи младата жена.

Барабанистът Лазар Антонов и дъщеря му Ерика минути след като се виждат за първи път.

Още по-щастлив е барабанистът Лазар Антонов, който от години живее в Северна Франция: “Няма и ден в последните 27 г., в който да не съм мислел за дъщеря си. В началото пращах във Финландия малки подаръчета за всеки рожден ден, но те се връщаха. Явно майка й отказваше да ги приеме и да й ги предаде”, споделя горчивия си опит таткото.

Българо-

финландската сага

започва преди повече

от 27 години,

а на 31 май се ражда малкото момиченце Йеника. Месеци преди това българинът Лазар Антонов, който работи като музикант недалеч от Хелзинки, се е запознава с майка й. Двамата остават известно време заедно. Жената обаче има други планове. Съобщава на Лазар, че е загубила бебето, което носи, и се омъжва за друг.

Години по-късно българинът разбира съвсем случайно, че момиченцето се е родило. Вярва, че Йеника е негово дете, и започва да опитва всичко, за да докаже бащинството си. Даже

подава иск в съд във

Финландия, с който

настоява

магистратите

да го признаят

за неин баща

Съдът обаче заключава, че баща на детето е онзи, за когото майката се е омъжила преди раждането.

“След много опити да се свържа с дъщеря си видях, че е безсмислено, и се отказах. Цялото ми семейство в Пловдив, всичките ми приятели и познати знаят, че имам дъщеря във Финландия и през годините съм правил всичко възможно да я намеря. Винаги съм се надявал, че рано или късно това ще стане и истината ще излезе на бял свят. Не знаех как точно ще се случи, но бях сигурен! И в най-смелите си мечти обаче не съм си представял, че тя ще ме потърси”, казва мъжът.

Дъщеря му живяла в

пълно неведение за

истинския си баща до

18-ата си година

От малка и казвали, че е финландка. Никой не споменавал, че в жилите й тече и българска кръв.

За детството си казва, че е могло да бъде и по-щастливо. Отношенията с родителите й не били гладки. “Имах трудно детство, чувствах се пренебрегвата и неразбрана. Още като бях малка, имах усещането за напрежение между мен и съпруга на майка”, разказва младата жена.

Един ден в шкаф в дома им в малко градче недалеч от Хелзинки случайно попада на документ, който разкрива, че мъж на име Лазар Антонов с адрес в българския град Пловдив е посочен като неин баща, а съпругът на майка й – само като съпруг. Разбира, че бащата искал да бъде част от живота й, борил се е за нея, искал е да получи бащинство, не си е тръгнал просто така, но майка й се омъжила за финландец, преди да роди, и той автоматично бил вписан като баща на момичето.

Тийнейджърката била толкова стъписана, че не знаела какво да прави. Първото, което й хрумнало, било

да вземе тайно

документа, да го

копира скришно

и да го върне на мястото му. Така и направила.

В следващите 9 години той става най-ценният къс хартия, който притежава и с който не се разделя никога. С него без знанието на майка си и съпруга й смелото момиче решава да разбере истината за себе си и започва търсенето на предполагаемия си баща в България. Пробва какво ли не. Попада на различни страници в интернет, чуди се дали баща й не си е сменил името, търси прилика, пита се що за човек е – добър ли е, лош ли е…

Първоначално пази информацията за себе си и не я споделя с майка си. Но след като

майка и вижда, че е

звъняла на непознати

телефонни номера, започва да я разпитва и научава, че момичето знае истината. Отказва обаче да й разкаже повече.

Скоро след това момичето решава да напусне семейството си и да заживее само. Преди няколко години спира контакта с майка си и прави първите решителни крачки за изясняване на своята идентичност.

Първо решава да смени името си, защото не иска да има нищо общо с миналото. “Чакам решението на съда”, казва момичето, което още преди това започва да нарича себе си Ерика.

Втората стъпка е да си направи

тест за доказване

на потекло

При него се сканират повече от 100 участъка от индивидуалното ДНК, за да се определи биогеографското процентно съотношение – т.е. каква част от гените, които човек носи, са унаследени от четирите основополагащи групи от населението на земята.

Когато получава резултатите, съмненията и се потвърждават. Тестът показва, че в жилите й тече не само финска, но и голям процент балканска, включително гръцка кръв.

Да, родът ни по бащина линия идва от Гърция, казват по-късно при срещата българските роднини.

Когато се сдобива с безценния сертификат за потекло, Ерика решава да предприеме още по-смела стъпка – да се обърне към финландското предаване за откриване на близки Find My Family. Те пък, от своя страна, потърсиха популярната рубрика на “24 часа”, която издирва хора по цял свят.

Първото пътуване на Ерика до родината на баща й е пълно с неизвестни. Вече знае със сигурност, че преди време той е искал да бъде част от живота й, но понеже не е успял, се е отказал. Сега се чуди дали след толкова много години това не се е променило, дали той не я е забравил, с какво се занимава, има ли семейство, как ще я приеме.

Изпълнена е обаче с надежда. Вече е научила 2-3 думи на български и дори той да я отхвърли,

иска да го види и да

му каже съкровената

дума “татко”

Иска да му каже още, че знае за опитите му да бъде неин баща и че не му се сърди, че не е успял да направи нищо повече. Планира, ако всичко мине добре, да поставят ново начало. Не иска да чака още години, за да започне на чисто. Но ако той вече не иска тя де е част от живота му, ще го разбере.

Минути след като каца в София, Ерика пътува към с. Голям чардак, на около 30 км от Пловдив. Там в избирателните списъци фигурира човек със същото име като този, когото търси. Това й дава надежда, че ще го намери. Селото не е голямо – все някой може да го познава.

По пътя е удивена колко красива е родината на баща й. Споделя, че е тук за първи път, но има чувството, че се завръща у дома. Надява се това да не е последният път, в който идва.

Намирането на Лазар се оказва истинско предизвикателство. Макар че

мъж с такова име е

регистриран в

избирателните

списъци,

никой в селото, в което живеят около 700 души, не е чувал за него. “Роден съм тук преди 72 години, тук живея, откакто се помня, не познавам такъв човек”, отсича местен, който е седнал на раздумка до партизанския паметник в центъра на селото. В желанието да помогне той звъни на кмета, но и той не познава Лазар.

Когато Ерика е почти отчаяна, мъж на средна възраст съобщава, че името на търсения мъж му звучи познато. Човекът, за когото си мисли, живее от години във Франция и има брат, който е адвокат в Пловдив. С нова надежда Ерика се отправя към града под тепетата. Юристът Димитър Антонов е повече от изненадан. Потвърждава, че брат му Лазар живее във Франция, но отказва да даде повече информация, преди да знае причините. Когато разбира, че момиче от Финландия издирва баща си със същите имена, леко повдига завесата –

цялото семейство на

Лазар знае за

съществуването на

финландска дъщеря

и от години се вълнува дали ще успее да я открие.

В мига, в който научава това, Ерика не издържа на напрежението и припада. Когато идва на себе си, е щастива, че само след няколко часа ще се запознае с чичо си. В главата й има толкова много въпроси и се надява, че той ще може да й отговори. Когато разбира, че е бивш съдия и прокурор, малко се притеснява. Чуди се дали ще издържи “теста”.

Когато се срещат, той наистина й задава много въпроси. Тя се опасява дали това няма да затрудни срещата с баща й. Страхува се, че всеки следващ въпрос може да доведе до заключение, че срещата е невъзможна. Успокоява се, когато разбира, че многото въпроси са нормални – българското семейство на Лазар е живяло в неизвестност толкова много години.

Постепенно ледовете се стопяват. Сълзи пълнят очите на момичето, когато разказва на чичо си за тъжното си детство. Споделя как

преди 9 години е

разбрала, че баща и

е българин и е

започнала да

го издирва

Когато му показва резултатите от теста за потекло, първоначалните му тревоги се стопяват – повече от 50% от гените на момичето са балкански, а историята е съвсем същата като тази, която знае от брат си.

Когато Ерика споделя с чичо си притеснението, че след толкова много време баща и може да е опитал да я забрави, той я успокоява, че даже напротив – през последните години я споменавал все повече и все по-често заявявал, че ще си върне дъщерята.

Чичото е подготвил и изненада – запознава я с баба й Ванча и с дъщеря си. “Лазар ми казваше, че има дъщеря, но понякога се съмнявах в думите му, защото никога не ми показа снимки. Сега се уверявам, че е истина”, казва майката на Лазар и не може да се нарадва на внучката си. Ерика се запознава и с братовчедка си, даже намира физическа прилика между двете. Трогната е от топлотата, с която я приемат. А когато баба й споделя, че баща й често е говорил за нея, Ерика е истински щастлива и няма търпение да го види.

Братовчедка й показва видео на таткото в Youtube. Eрика е шокирана – вече го е гледала, когато опитвала да търси баща си. Най-после разбира защо той не идва на тази първа среща – защото от години живее във Франция.

Минути по-късно чичото на Ерика звъни на брат си.

Сълзи рукват от

очите на момичето,

когато чува за първи път гласа на човека, когото издирва от години. Първите думи, които чува отсреща, са: “Най-после да те открия!”

Момичето разглежда снимки, гледа клипове на групата, в която татко й е барабанист, и намира толкова общи черти помежду им – и тя се занимава с изкуство, понякога работи като диджей, започва да мечтае да направят някой творчески проект заедно.

И таткото не е на себе си от радост. “Тази история разтърси живота ми. Искам по най-бързия начин да видя детето си и да го прегърна”, вълнува се мъжът.

Ден по-късно Ерика отлита за Париж. Оттам до Кайен, Северна Фанция, където живее и работи баща й, са около 3-4 часа с влак. По пътя споделя, че България ще и липсва. Щастлива е, че семейството й не я е забравило, че са мислели и говорили за нея през годините. Още по-щастлива е, че съвсем скоро най-после ще се срещне с баща си. Осъзнава, че и за него това е бил дълъг и труден период, в който е знаел, че има дъщеря, но не може да я вижда.

Когато най-после

потъва в

прегръдките му,

е щастлива и не иска

да го пусне

Разбира, че и тя му е липсвала, въпреки че той не го изразява с думи. Таткото показва картичките, подаръците и снимките, които пращал за рождените й дни. Писал е красиви думи, които не са стигнали до нея. Сега най-после са в ръцете й и когато й домъчнее, ще може да ги погледне и те да й напомнят за него.

Двамата не могат да се нарадват един на друг. Разбират, че ще мине време, докато се опознаят. Баща й я успокоява, че имат цялото време на света. Дава й да разбере, че той и цялото семейство искат връзката им да продължи. Ерика обаче трябва да тръгва за Финландия.

Планът бил да остане един ден, но гостуването продължава повече от два. Ерика споделя, че планира да започне работа, да печели пари, с които ще може да пътува и да се вижда по-често с баща си. Въпреки разстоянието смята, че вече има стимул да живее живота си пълноценно. Чувства, че е намерила частица от себе си, която е смятала за изгубена.

Дни по-късно изненадите не спират. Момичето получава първо писмо от брат си, за когото не е подозирала.

източник