Емоционалното унижение в детството е сигурен път към психични разстройства в зряла възраст:

Всеки вид емоционално насилие и унижение е силно свързано с психиатрични разстройства при деца и юноши. Психологическото насилие е трудно разпознаваемо – както в изследванията, така и в практиката.

Ето защо учени от Медицинския факултет в Лайпциг проведоха подробно проучване на психологическите ефекти, които малтретирането, пренебрегването и емоционалното малтретиране имат върху децата и юношите.

Примери за емоционално насилие са, когато родителите унижават децата си до крайност, заплашват ги да ги настанят в дом или ги обвиняват за собствените си психологически проблеми.

Ключова роля играе и физическото насилие между родители, което децата наблюдават.

„Резултатите от нашето проучване показват, че психологическото насилие оставя тежки последици, по-тежки от всички други форми на малтретиране“, обясни авторът на изследването д-р Ларс Уайт, който ръководи група изследователи в Катедрата по детска и юношеска психиатрия, Психотерапия и психосоматика в Университетската болница в Лайпциг.

В проучването са участвали 778 деца и юноши.

Дори 80% от тях съобщават, че са преживели психическо насилие, което означава, че този вид насилие е най-често срещан сред децата.

В тази връзка изследователите са доказали, че от всички форми на насилие, психологическото има най-силен ефект върху психиката на децата и юношите, дори в сравнение с формите на насилие, на които се обръща повече внимание, като физическото насилие.

При по-малките деца на възраст 3-8 години емоционалното малтретиране води предимно до поведенчески проблеми, докато при юношите води до депресия и тревожни разстройства.

В допълнение към обширните интервюта, изследователите анализираха файлове от службите за социални грижи за младежта.

Тези проби показват, че 306 деца и юноши са преживели психологическо насилие, а 472 участници не са имали това преживяване.

Резултатите показват, че рискът от развитие на психични разстройства след емоционално малтретиране вече е повишен в ранна и средна детска възраст, което подчертава необходимостта от ранна намеса.

Що се отнася до ежедневието, психологът д-р Уайт подчертава: „Трябва да образоваме родителите, така че по-често да вземат предвид гледната точка на детето. Още преди 30 години беше общоприето мнението, че децата трябва да бъдат оставени да плачат и така или иначе да забравят преживяното в детството. Но все повече и повече има пълна промяна в нагласите и разбирането, че трябва да достигнем до най-малките деца, когато проявяват трудни емоции, като гняв или тъга.“