Два пъти преодолява тежко заболяване, първият път на 10 години, вторият път на 27 години: Винаги съм била позитивна:

Повечето от хубавите неща, които медицинските сестри правеха за нас, са се запечатали в паметта ми, например пекоха палачинки, даваха ни празни спринцовки да си играем и т.н. или баба да ме посети. Като десетгодишно момиче най-много ме тормозеха ограниченията, че нямах право да излизам с приятелите си, имунитетът ми беше слаб и изобщо не обичах да пия хапчета – спомня си Матеа Меден.

Като дете не разбирах какво всъщност се случва, знаех, че съм много болна, че е рак на кръвта,но не разбирах истинския смисъл и опасност от тази болест. Когато имах първата си левкемия, леченията не бяха близо до това, което са сега. Трансплантациите на стволови клетки не са били толкова разпространени, колкото сега. 

Лекувах се в болница Шалата, имахме и начални класове там, като се има предвид, че прекарвахме много време в болницата. Повечето от хубавите неща, които медицинските сестри правеха за нас, са се запечатали в паметта ми, например пекоха палачинки, даваха ни празни спринцовки да си играем и т.н. или баба да ме посети.

 Спомням си също, че тогава пункциите на костен мозък бяха много по-болезнени, сега не се правят по същия начин, както тогава, така че не са толкова травматични за децата, въпреки че до ден днешен това е едно от най-лошите неща, които имам премина през.Матеа Меден , която на два пъти победи тежко заболяване остра лимфобластна левкемия. Първия път като десетгодишно момиче, а втория път като 27-годишна жена.

Тя е от Вараждин, но през 2011 г. се премества в Пула, след като се записва в колеж. Там тя срещна Кристиян, за когото се омъжи през 2016 г., а на следващата година им се роди красив син Бенджамин. Тя „направи“ целия пети клас вкъщи. Как си спомня този период? – За щастие II. основното училище във Вараждин се съгласи с такава работна програма, където учителите идваха в дома ми. 

Учех като моите връстници, пишех контролни, имах изкуство и музикакоито му бяха любимите. От малка исках да бъда „леля в детската градина“, така че се наложи да се запиша в гимназия, за да улесня по-нататъшното записване в колеж. Завършил съм природо-математическа специалност във Втора гимназия във Вараждин. Преподаването вкъщи беше забавно изживяване – разказва ни той. Завършила е гимназия и учи предучилищна педагогика. Освен това тя беше и отличен спортист. – Що се отнася до спорта, винаги съм търсил себе си във всичко и съм обичал да опитвам всичко.

Така че в детската градина ходех на ритъм и хор, а по-късно се запалих по стрелба с лък, пеене и свирене на инструменти. Започнах да тренирам стрелба с лък, когато бях на 7 години, благодарение на баща ми, който сам тренира този спорт . През годините на упорит труд и обучение посетих много страни и постигнах най-добри резултати. 

В периода от 2008 до 2013 г. бях два пъти 4-ти на световно първенство за юноши, заех общо първо и второ място на Европейската купа за юноши и първо място на Европейското първенство по 3D. Това са едни от най-добрите ми резултати, без да броим първенствата на Хърватия, където редовно печелех златни медали – казва Матеа, която отново се изправи пред тежка диагноза през 2019 г.

Левкемията се завърна след 17 години.– Когато чух диагнозата, знаех, че ми предстои тежка битка, която ще преобърне целия ми живот, но някак винаги бях позитивна и се водех от песента „Всичко ще бъде наред“ на Psihomodo pop. Трябваше да напусна живота си в Пула, съпруга си и сина ми, който тогава беше само на две години, и да отида на лечение в Загреб. 

За да направим цялото това лечение по-лесно, решихме, че ще прекарам това време във Вараждин, така че болницата да е по-близо до мен, като се има предвид програмата за химиотерапия и постоянните странични ефекти, които имах. При всяка повишена температура или някакъв проблем трябваше веднага да отида в КБЦ Ребро и да се свържа с моя хематолог.

 Острата лимфобластна левкемия е детска болест и най-често се връща в рамките на пет години след края на лечението. Повторната диагноза, тоест връщането ни изненада всички. Такива случаи, в които болестта се връща след толкова години, са редки. Може да се диагностицира, но рядко се разглежда като рецидив, т.е. връщане на болестта.

За всеки тип левкемия, тоест за всеки човек, се коригира химиотерапията и програмата, по която се лекува този човек . От средата на 2019 г. до края на същата година бях на химиотерапия, претърпях шест цикъла химиотерапия и след това алогенна трансплантация на стволови клетки. Като се има предвид, че на моето заболяване се гледаше като на връщане, членовете на семейството не бяха взети под внимание като донори, но те търсеха някой със 100 процента HLA съвместимост, т.е. донор, който има съвместима система за основна тъканна поносимост, в Хърватия и в чужбина – обяснява той.