Докато бях в командировка, жена ми забременя „мистериозно“:

Когато се ожених за Симона, вярвах, че ще бъдем заедно завинаги. Обичах я толкова много, че не можех да си представя живота си без тя да е до мен. Мислех, че така ще бъде завинаги и ще остареем заедно – щастливи и честити. Седем години живяхме в разбирателство, въпреки че всичките ни опити да имаме деца удряха на камък. Не се получаваше и това е. Разбира се, не ни остана нищо друго освен да тръгнем по лекари.

След купи изследвания накрая се оказа, че съм стерилен. След тази диагноза отношението на жена ми се промени към мен. Стана студена, а в погледа й се четеше упрек, че заради мен не може да стане майка. От ден на ден ненавистта й ставаше все по-силна и за да избегна скандалите, заминах за дълга командировка извън страната. Надявах се, че когато се върна, гневът й ми ще бъде укротен.

Отшелничеството ми измина бързо, ала прибирайки се у дома, там ме чакаше голяма изненада. Неизвестно как Симона беше забременяла. Според нея това чудо се дължало на силната й вяра. Само че аз не съм идиот и не вярвам в чудеса, а от близките си разбрах, че докато съм бил извън страната, жена ми е поддържала интимни отношения с колегата си.
Разрових се в телефона й и открих любовни съобщения, които двамата са си разменяли. Какво по-голямо доказателство от това, че „чудото“ е дело на любовника й? Още на следващия ден й събрах багажа и я изхвърлих като мръсен парцал.

Изпратих я при родителите й и подадох молба за развод. Симона е съгласна да се разделим, но съдът ни даде срок за размисъл. Никога не бих приел бившата си жена обратно. Мразя я! Мразя нея и копелето, което носи в утробата си. Откакто разбрах за изневярата й, сякаш се намирам в ада. Животът ми се състои от алкохол, работа, депресия и силна омраза. Не мога да ям, не мога да спя, ставам и лягам с люта ненавист, полудял от болка и разочарование. Имам само една мечта: Ако Бог е справедлив, тя няма да роди това дете!

източник