Д-р Христо Славов: Ревматоидният артрит може да порази белите дробове и сърцето:

Д-р Христо Славов е специалист по ревматология в УМБАЛ “Св. Георги”, База 1, Пловдив. Има научни интереси и взема участие в български и международни конгреси по ревматология. Участва в Международна конференция в Рим на тема “Съвременни методи на диагностика на остеопорозата”, 2013; в Международна конференция в Соренто, Италия, “CORA – Controversies In Rheumatology & Autoimmunity”, 2015; в Международен европейски конгрес по ревматология EULAR- 2015 в Рим, Италия; в Международен европейски курс по ревматология ASAS – 2016 в Брюксел, Белгия. 

Д-р Христо Славов е автор на научни публикации в български форуми и списания в областта на ревматологията и имунологията, пише Zdrave.to.

В това интервю с д-р Христо Славов ще припомним характерното за ревматоидния артрит, като ще акцентираме на проявите и терапията в различните етапи на заболяването. 

– Д-р Славов, какво е характерното за това уж познато и популярно заболяване, което не знаем и игнорираме? 

– Да, популярно заболяване, но нека наблегнем на това, че  става дума за хронично автоимунно заболяване. Което означава, че може да ангажира и големи ставни зони, както и вътрешни органи като бели дробове, сърце и кръвоносна система. По принцип протича като ерозивен артрит предимно на малките и средни по размер стави. Смятам, че ще е полезно да посочим 4-те стадия на протичане на заболяването:

• В ранния стадий повечето хора чувстват болка и скованост на стави, като може да се появи и подуване в някои ставни зони. През този етап има ставно възпаление, но няма увреждане на костите. Възпалена е и ставната обвивка (синовия).

• В умерения стадий възпалението на синовията вече причинява увреждане на ставния хрущял, което предизвиква болка и загуба на подвижност в ангажираните стави. Може да се ограничи и обхватът на движение в тях. 

• Третият стадий се счита за тежък, тъй като увреждането засяга вече не само ставния хрущял, но и ставните кости. Заради увредения хрущял костите силно контактуват една с друга, което засилва болката и подуването на ставите. Някои хора изпитват мускулна слабост и по-голяма загуба на подвижност. Може да настъпи и костна ерозия, както и известна деформация на ставите.

• Четвъртият  етап от развитието на ревматоидния артрит се счита за краен стадий в развитието му. Тук липсва ставно възпаление, въпреки че някои пациенти изпитват болка, подуване и скованост. Стига се обаче до пълна загуба на подвижност на засегнатите стави.

– С какви оплаквания основно се обръщат към вас пациентите?

– Често болните се оплакват от болка, слабост, загуба на подвижност, отпадналост, загуба на тегло. При някои пациенти се повишава температурата. По отношение на опорно-двигателния апарат най-честите оплаквания са болка, оток и затопленост в определени стави на двете ръце; възпаление, болка и оток на гривнени и на раменни стави, на лакетни, на коленни и глезенни стави също, както и на малките стави на двете стъпала.

Артритът е симетричен с ангажиране на много ставни зони, тогава се обозначава като полиартрит. Често се наблюдава атрофия на мускулатурата в подмишницата, в раменната става, в бедрената мускулатура, както и тази между малките стави на двете ръце. Възпалителните промени в сухожилията водят до развитие на луксации и сублуксации в засегнатите стави.

Наблюдава се тендосиновит (възпаление на сухожилия), който се проявява с болка, оточност и затопленост по хода на сухожилията. Извънставните прояви на ревматоидния артрит са от страна на кожата, бъбреците, стомашно-чревния тракт, сърдечносъдовата система, белите дробове, очите и нервната система.

– Как ще опишете прогресията на ревматоидния артрит? 

– Той може да протича по различни начини. Има периоди на ремисия, през които болката и сковаността изчезват или състоянието значително се подобрява. При 5-10% от хората заболяването започва внезапно, след което болните нямат симптоми в продължение на много години, дори и десетилетия.

При около 15% от пациентите се наблюдават симптоми, които ту възникват, ту изчезват. Друг вариант на протичане – периоди с леки симптоми или без никакви такива, които могат да продължат месеци между обострянията на заболяването. При прогресиращ ревматоиден артрит повечето пациенти се нуждаят от дългосрочен план на лечение и координация между различни медицински специалисти, за да се контролира болестната активност или да се забави и спре прогресията на заболяването. 

– Доколкото прочетох, вече има разработени критерии за ранна диагноза на ревматоидния артрит. 

– През 2010 г. Американският колеж по ревматология и Европейската лига за борба с ревматизма посочиха актуални диагностични критерии за поставяне на ранна диагноза ревматоиден артрит. Те се основават на наличието на общ резултат от поне 6 точки от възможни 10 по отношение на 4 изследвани показателя: 

• брой и локализация на засегнатите стави;

• наличие на положителни автоантитела; 

• повишаване на възпалителни маркери (скоростно утаяване  на еритроцитите и С реактивен протеин);

• продължителност на симптомите, които са по-малко или повече от 6 седмици.

Ако симптомите са с около 6-месечна давност, ревматоидният артрит се окачествява като много, много ранен. До 12-месечна давност е много ранен, а до 24-ия месец е ранен ревматоиден артрит. 

– Трябва ли да се промени поведението на пациентите при ранно диагностициране на ревматоиден артрит?

– Да, в това е смисълът на ранното диагностициране Необходими са такива промени в начина на живот, които осигуряват по-добър контрол върху заболяването, в т.ч. промени в начина на хранене. Въпреки че няма видима връзка между диетата и ревматоидния артрит, проучвания показват, че степента на възпаление може да бъде променена от определени храни.

Защото повишеното ставно възпаление се дължи на честия прием на преработени храни или на такива, приготвени при по-високи температури. Препоръчва се да се увеличи консумацията на храни, които се считат за противовъзпалителни, като плодове, зеленчуци и риба, богата на полиненаситени мастни киселини. В резултат на това ставното възпаление може да намалее и това да намали проявите на симптомите.

Препоръчва се диета на растителна основа, като е необходим прием на пълнозърнести храни, плодове и зеленчуци. Необходимо е да се ограничи приемът на сол с храните и напитките. Разбира се, препоръчваме редовни физически упражнения, въпреки че повечето пациенти ги избягват заради болка, скованост и оток на ангажираните стави.

Те могат да повишат физическата сила и гъвкавост.  По-силните мускули и по-здравите сухожилия могат по-добре да поддържат ставите, а подобрената гъвкавост подпомага функцията на ставите и тя да се запази дори при много активно заболяване. Физическите упражнения могат да намалят умората и да облекчат депресията при повечето от пациентите с ревматоиден артрит.

– Д-р Славов, а в какво се изразява лечението?

– Прилагат се т.нар. конвенционална синтетична, биологична и таргет-синтетична терапия. Конвенционалната терапия е лечението със синтетични болестпроменящи антиревматични средства, като златен стандарт е  лечението с метотрексат.

Той представлява имуносупресор с цитостатичен ефект, който потиска деленето на имунните клетки, произвеждащи антитела. Биологичната терапия представлява лечение с биологични лекарства. Те са антитела, насочени срещу основни провъзпалителни сигнални молекули в организма. Преди стартирането на лечение с биологичен препарат пациентът трябва задължително да е провел лечение със синтетични болестопроменящи антиревматични средства минимум 6 месеца, от което да няма задоволителен ефект и потискане на болестната активност.

Таргет-синтетичната терапия представлява лечение с инхибитори на ензими, катализиращи предаването на възпалителния сигнал от клетъчната повърхност до ядрото на клетката. Лечението може да е дългогодишно, тъй като ревматоидният артрит е хронично автоимунно възпалително заболяване.

Основната цел в терапията на ревматоидния артрит е модифициращото заболяването лечение, което да започне възможно най-рано след диагностицирането му с цел да се постигне ниска степен на болестна активност или пълна ремисия.

За клинична ремисия говорим при: сутрешна скованост с продължителност по-малко от 15 минути; слаба или липсваща болка в ставите; слабо или липса на подуване в ставите; нормални стойности на възпалителните маркери СУЕ и CRP. Добре контролиран ревматоиден артрит означава: липса на симптоми или изява само на временни леки признаци; липса на ставно възпаление; заболяване, което не влияе на общото състояние и самочувствие на пациентите в ежедневието. Постигането на добър контрол на ревматоидния артрит не е трайно излекуване на заболяването и симптомите могат да се проявят отново след определен период от време.