Булка изостави младоженеца преди сватбата, след като прочете това странно писмо:

Мислим си, че познаваме човека до себе си, но понякога от миналото му изплува тайна, която ни кара да разберем, че живеем с чужд човек. И кардинално променя живота ни. 

Пример за това е историята на момиче на име Вера, което трескаво се подготвяло за сватбата си. И всичко било прекрасно, докато неочаквано в ръцете й не попаднало писмо, адресирано до годеника й.

В този ден бъдещият й съпруг Владимир отишъл на работа, а Вера имала почивен ден. След закуска някой позвънил на вратата на апартамента им. Тъй като Вера отскоро живеела в жилището, не посмяла да отвори вратата. Но благият глас на възрастната жена разсеял притесненията й.

Жената казала, че е позната на Владимир и му носи писмо. Момичето поканило старицата вътре и двете започнали приятен разговор.

Оказало се, че възрастната жена е съседка на бившата приятелка на годеника й – Катя. Тя му носела писмо от нея, тъй като това било последното желание на починалото момиче.

Тъй като Вера чувала за първи път за Катя, започнала да разпитва за нея.

Любезната старица споделила колко много обичала Катя и колко подло постъпил Владимир с нея, изоставяйки я бременна.

По това време той бил студент и след като научил, че ще става баща, заявил, че все още не е готов за семейство и деца. Въпреки това Катя решила да задържи бебето и се върнала в родния си град.

Тя често молела Владимир да помогне на сина си, тъй като момчето имало проблеми със зрението. Но бащата не искал да знае нищо за живота им. Той завършил е обучението си и си намерил хубава работа.

Катя боледувала дълго време и помолила съседката си, ако с нея се случи най-лошото, да предаде писмото на бащата на детето й.

„Затова дойдох да изпълня молбата й“, казала старата жена и помолила Вера да му даде писмото, когато се прибере от работа.

Останала сама в апартамента, Вера дълго време не можела да дойде на себе си след чутото. За първи път тя видяла годеника си в друга светлина. А това, което най-много я изумило, било, че той умело криел всичко от нея.

Младата жена взела писмото и след дълги колебания, решила да го прочете. Все пак вече не вярвала на годеника си и смятала, че той ще скрие нещо важно от нея. В писмото Катя молела Владимир да вземе при себе си 5-годишния им син, да се грижи за него и да го заведе на лекар.

Когато Владимир се прибрал вкъщи, Вера му разказала всичко и търпеливо изчакала да узнае решението му.

Отговорът, който чула, я разтърсил. Оказало се, че годеникът й бил наясно с болестта на Катя. Обмисляйки какво може да се случи, той отдавна бил намерил приют, в който смятал да прати детето след смъртта на майка му.

Все пак това било нейно решение, нейният живот, който не го засягал. И сега той не изпитвал никакви чувства към нежеланото дете и единственото, което можел да направи, е да му осигури място в добър приют.

Вера останала поразена от думите му. Същата вечер отишла да спи при приятелка. Тайната, която научила, я разтърсила толкова много, че не успяла да мигне цяла нощ. И я накарала да вземе решение да се раздели с човека, способен да прати собственото си дете в приют.

На следващия ден, докато Владимир бил на работа, тя отишла до апартамента, събрала всичките си вещи и го напуснала.

Минали три години. Вера се омъжила за друг, но историята с детето не излизала от главата й. Младата жена открила момченцето на Катя и започнала да го посещава, завела го на лекар.

Веднъж детето й казало, че е много мила – колкото майка му. Тези думи я накарали да се просълзи и сложили край на колебанията й. Вера решила да осинови момчето. Съпругът й я подкрепил и днес те са едно семейство.